Петдесет италиански младежи донесоха в Белене шума на живота

Младост, усмивки, радост и надежда донесоха в Белене млади доброволци от Италия, които бяха за една седмица в града. Тяхната сърдечност и добронамереност, внесоха нов живот в общността. Младите хора показаха, че света може да се промени и да стане по-добър посредством малки и обикновени жестове изпълнени с любов и топлина. Беленчани ги канят да дойдат отново, благодарейки им от сърце за радостта, която дариха на всички. Повече за "българското лято" на италианските младежи разказва Росица Златева:

От 16 до 22 юли 2015 г. в енория „Рождение на Блажена Дева Мария” гр.Белене бяха група италиански младежи доброволци от енория „Св.Дева Мария на Броеницата” гр.Милано. Те бяха придружени от отец Алесандро Фузети – енорийски свещеник и дойдоха в Белене по покана на отец Паоло Кортези – енорийски свещеник на двете енории в Белене: „Св.Антон” и „Рождение на Блажена Дева Мария”. Младежите – 56 студенти и ученици, бяха в Белене за една седмица и работиха в домовете на стари, болни и самотни хора. Помагаха им доброволци от енорията и „Каритас”- Белене. Младите хора почистваха, подреждаха и боядисваха в домовете на възрастните хора, боядисваха съоръжения в двора на училище „Васил Левски”.  Също така посетиха и почистиха част от района на Втори обект на остров Персин. Полагания труд беше само едната страна на този летен лагер. Свещениците отец Алесандро и отец Паоло се погрижиха за молитвения живот и духовната равносметка през тези дни.

За идеята и целта на лагера, обяснява отец Алесандро:

„Идеята изникна един ден през януари, когато един мой енорияш ме запозна с о.Паоло, който ми разказа за своята енория в България.  Каза ми за готовността да приеме групи с италиански младежи, за да им даде възможност да работят за бедните хора. Тогава си казах: това е Провидението, Бог ми дава възможност и не мога да я пропусна. Целта на тази инициатива е да живеем онова, което ни казва Папата – специално две неща. Първо: да се опитаме да опознаем перифериите. Вие сте малко в периферията на нашата Европа, а ние италианците сме почти в центъра. Искаме да разберем, че съществува тази периферия, защото за България се говори малко и ние искаме да се запознаем със ситуацията. Другото което Папата ни казва е: оставете бедните да ви помогнат да имате вяра в Бога и да обновите вашата човечност, вашето сърце. И  ето ни тук, за да опознаем бедните от тази енория, от този хубав, богат и достоен народ. В началото бяха малко объркани, колебливи, родителите бяха много притеснени, после, малко по малко, диалогирайки с времето и разговаряйки, ледът се разтопи и ето ни тук 57 човека. Много съм доволен, защото научавам много. Научавам много за българския народ, който аз също не познавах, научавам много и от моите младежи. Ето моето пожелание: не губете съкровището на вярата и на свидетелството на българските мъченици“.

За преживяното в Белене споделя 17 годишната Ребека:

„Това беше много интересен опит, защото не очаквахме да открием едно такава положение. Мислехме, че ще намерим по-ведра, по-щастлива ситуация, обаче наистина видяхме какво е бедност. Беше хубаво, защото бяхме заедно в молитвата и като приятели, а от друга страна, за да дадем конкретна помощ на хора, които живеят тук. Нашата помощ бе да посещаваме хора, които имат икономически затруднения или здравословни проблеми и им дадем конкретна помощ,  като подреждаме техните къщи, да почистваме и каквото има да се прави в техните домове, но също и да занесем малко радост и усмивки. Видяхме, че това беше високо оценено, защото носим много щастие на тези хора. Например, госпожата, на която помагахме ни каза, че никой никога не е правил нещо толкова хубаво за нея. Силно ме впечатлени, че тя няколко пъти се прекръсти, когато видя нашата помощ. Беше ни много признателна.  Или госпожата с Алцхаймер, при която отидохме първия ден: не помнеше и не знаеше нищо, обаче през цялото време казваше, колко сме хубави, което беше трогателно, защото явно оценяваше нашето присъствие.

Младежите, които ни приеха в енорията в Белене, бяха много гостоприемни с нас и специално отец Паоло. Също бяхме много добре приети и по домовете на хората, защото си мислехме, че ще срещнем известно неудобство, някаква враждебност, обаче беше много хубаво, защото всички бяха много гостоприемни. Ето защо благодаря на всички жители на Белене и на всички от тази общност, които ни приеха».

Ето впечатленията и на  16 годишния Стефано:

«Основно ми направи впечатление голямата набожност на хората, гостоприемството им, аз очаквах малко недоверие. Преди всичко, разликата в материалното състояние между нас и тях, ми направи много силно впечатление. Никога не бях виждал на живо, това в Италия не може да се види, никой няма да ти го покаже, обаче тук, да вляза буквално вътре в тази ситуация, беше много особено. Един много хубав опит и знак за много неща. Трябва да направим съкровище от това!“.

Отец Паоло Кортези е много доволен от присъствието на италианските младежи в Белене и се надява то да продължи:

„Много съм доволен от присъствието на италианските младежи, защото те донесоха сред нас малко от вятъра на младостта и живота. Тук положението е много страшно, останали са само възрастни хора. И тези петдесет младежи донесоха шума на живота в Белене. Те работиха с радост, работиха добре и бяха щастливи и ентусиазирани.

Също съм много радостен, защото те решиха да отидем заедно на втория обект на остров Персин, мястото на бившия концентрационен лагер. Работихме и там, изчистихме и втората сграда, показах им проекта за Белене и как то ще стане място за паметта, памет за невинните жертви на различни режими. Мисля, че направихме още една стъпка към бъдещето, защото паметта на мъчениците е нещо, което преминава границите – не е нещо само за българите или за беленчани, но нещо, което има връзка с цял свят, с цялото човечество. И те помогнаха за това нещо.

Цялата седмица ние живяхме в атмосферата на вярата – всеки ден молитва, литургия, утринна молитва, вечерна молитва, молитва преди лягане, преди обяд и вечеря също. И това не беше тежко за тези деца, защото те имат вяра. За младите християни, които вярват, и социалните услуги излизат от вярата, от думите на Исус, който казва: „Има повече радост, когато даваме, отколкото, когато приемаме”. Исус също е казал да обичаме ближния, ето – ние изпълняваме с тази работа, заповедта на Исус. И е много хубаво, когато обичаме и помагаме, това за нас е богатство. Благодаря на всички и се надявам тази група да бъде първа от много други групи, защото Белене е идеално място за работа и за памет“.

За Радио Ватикана Росица Златева