През август Папата се моли за доброволците и отхвърлените от обществото

Общи молитвени намерения

„За да могат доброволците да се посветят щедро в служба на нуждаещите“. Това е общото молитвено намерение на Папа Франциск за месец август. В размишлението Папата говори за три ключови момента в дейността на доброволците: служение, придружаване и защита на нуждаещите се, онеправданите и отхвърлените. Не само доброволците обче са призовани да служат на другите, a всички ние, които искаме да следваме Христос.

******

"Да служиш. Какво означава това? Да служиш - възкликва Папа Франциск при посещението си в йезуитския център за бежанци"Астали" в Рим нa 10 септември 2013 - означава да предложиш топло гостоприемство на пристигащия. Означава, да се сведеш над хората в нужда и да протегнеш ръка към тях, без сметки, без страх, но с ласка и разбиране, точно както Исус коленичи да измие краката на апостолите. Да служиш означава да работиш редом до най-нуждаещите се, за да изградиш с тях преди всичко човешки отношения на близост и на солидарност. Солидарност е дума, която плаши развития свят и той се опитва всячески да я избягва. Солидарност е почти лоша дума за тях. Това обаче е нашата дума! Да служиш означава да разпознаеш и приемеш молбата за справедливост и надежда, и да търсиш заедно с другите пътища, реални пътища, водещи към освобождение.

Бедните са привилегированите учители на познанието ни за Бог; тяхната слабост и простота разобличават нашия егоизъм, фалшивата ни сигурност, претенциите ни за самодостатъчност. Бедните ни помагат да изпитаме Божията близост и ласка, да приемем Неговата любов в живота си, милостта Му на Отец, Който с благоразумие и с търпеливо доверие се грижи за нас, за всички нас.

От това място на посрещане, среща и служение, посочва Папата, бих искал да призова всички живеещи тук, в диоцеза на Рим, да се запитаме: дали коленичим до този който е в нужда или се страхувам да не си изцапаме ръцете? Затваряме ли се в себе си в собствените си неща без да забелязваме тези, които се нуждаят от помощ? Само за себе си ли гледаме или служим на другите, подобно на Христос, които дойде да служи дори с цената на живота Си? Гледаме ли в очите онези, които искат справедливост, или се обръщаме настрани, за да избегнем погледа им?

Втората ключова дума е „придружаване“. През последните години Центърът Астали се промени значително. В начало, когато отвори врати, в него се предлагаха услуги от основен характер: безплатна социална кухня, място за спане и правна помощ. След това нуждаещите се започнаха да получават помощ и напътствие в търсенето на работа и интегрирането им в обществото. Добавиха се и културни дейности, като така се допринесе за повишаване на културата на приемане, на срещата и на солидарността, като се започне със защитата на човешките права.

Третата ключова дума е „защита“. Да служиш и да придружаваш или съпътстваш означава също да защитаваш, означава да застанеш на страната на най-слабите. Колко често издигаме гласа си да защитим собствените си права и колко често сме безразлични към правата на другите! Колко често или не знаем, или не искаме да дадем глас на тези, - като теб - които са страдали и страдат, на тези, чиито права са били потъпкани, на тези, които са преживели толкова много насилие, че желанието им за справедливост е задушено

Всеки ден, тук и в други центрове, толкова много хора, предимно млади, застават на опашка за топла храна. Тези хора ни напомнят за страданията и драмите на човечеството. Но тази опашка също ни казва да направим нещо, точно сега, всички ние. Достатъчно е да почукаме на вратата им - изтъква в заключение Светият Отец - и да кажем: "Аз съм тук. Как мога да помогна?".

(Папа Франциск, Посещение на йезуитския център за бежанци"Астали" в Рим, 10 септември 2013)

Мисионерски молитвени намерения

„За да можем да пренебрегнем себе си и да се научим да бъдем близо до тези, които се намират в периферията на нашия живот и общество“. Така е формулирано мисионерското молитвено намерение на Папата за месец август. В него Светият Отец ни призовава да не се страхуваме да излезем от себе си, от собствения си комфорт, за да намерим другите, особено онези, поставени в периферията на нашето общество, защото там именно ни води сам Господ, и там можем да Го намерим. Когато обърнем очите си към Исус, Той застава в центъра на нашия живот и ние преставаме да бъдем вглъбени в себе си и се отваряме за другите, за да им предадем дарът на Неговото послание.

******

„Вторият елемент е да положим ново начало с Христос, което означава да Го следваме, като поставим себе си на заден план и се отворим за среща с другите“, посочва Папа Франциск в Посланието си към участниците в поклонничеството на катехстите по повод Годината на вярата и на Международния конгрес на катехистите, от 27 септември 2013. Това е красиво преживяване и малко парадоксално. Защо, ще попитате? Защото вместо себе си, поставяме Христос в центъра на живота си! Колкото повече се единяваме с Христос и Той става център на живота ни, толкова повече Той ни помага да излезем от себе си, да престанем да се концентрираме в себе си и да се отворим към другите. Това е истинската динамика на любовта, това е движението на самия Бог! Бог е в центъра, но Той винаги е дар, отношение, любов, която се раздава… и в това ще се превърнем и ние ако останем единени с Христос. Той ще ни въвлече в тази динамика на любовта. Където има истински живот в Христос, там следва отвореност към другите, излизане от себе си, за да срещнем другите в името на Христа. И в това се състои работата на катехистите: постоянно да са отворени и да се отправят към другите, водени от любов, за да свидетелстват за Исус, да говорят за Исус и да провъзгласяват Исус. Това е важно, защото сам Господ излезе от Себе Си и ни насърчава да Го последваме.

Сърцето на катехиста винаги бие с това систолично и диастолично движение: единение с Христос - среща с другия. Двете едновременно: Единяване с Исус и излизане от себе си, за да срещнем другия, изтъква Светият Отец. Ако едно от тези движения престане, сърцето ще спре да бие, и животът ще свърши. Сърцето на катехиста получава дара на възвестяването, на керигмата, и на свой ред го предлага на другите, като дар. Каква малка дума: "дар"! Катехистът съзнава, че е получил дарът на вярата и, че от своя страна трябва да предаде този дар на другите. Това е красиво. Той не запазва нищо за себе си! Каквото е получил го предава! Това не е сделка! Не е бизнес! Това е чист дар: получен и дарен. И катехистът е точно там, в центъра на тази размяна на дарове. Това е самата същност на керигмата: тя е дар, който поражда мисия, караща ни да отидем отвъд себе си. Свети Павел казва, че "любовта на Христос ни подтиква", но това " подтиква” може да се преведе и като "притежава, владее". И това е така: любовта ни привлича и ни изпраща; тя ни въвлича и ни предава на другите. Това налягане движи сърцето на християнина, особено сърцето на катехиста. Нека се запитаме: така ли бие сърцето ми на катехист? С това систолично и диастолично движение ли: единението с Христос и срещата с другите? Дали сме захранвани от връзката ни с Господ, така че да можем да Го предадем на другите, а не да Го пазим само за себе си? Не разбирам как един катехист може да остане неподвижен, да продължи без да изпитва това движение. Не разбирам!, възкликва Папата.

Третият елемент е също в тази насока: Да започнем на чисто с Христос означава да не се страхуваме да Го последваме в покрайнините. Тук, посочва Папа Франциск, се сещам за историята на пророк Йона, интересна библейска фигура, особено в тези времена на голяма промяна и несигурност. Йона е благочестив човек, със спокоен и подреден живот, което му дава определен начин и яснота на разбиране на нещата, според които непреклонно мери всичко и всички. Той е наясно с всичко: такава е истината и е непреклонен! Затова, когато Господ го повиква и му казва да отиде и да проповядва в Ниневия, големият езически град, на Йона не му се нрави. "Да отида там? Но аз имам цялата истина тук!" Не му се харесва тази идея. Ниневия е извън зоната му на комфорт; в периферията на неговия свят. И така той избягва, тръгва за Испания; качва се на кораб, който ще го отведе там. Препрочетете книгата на пророк Йона! Тя е кратка, но много поучителна, особено за тези от нас в Църквата.

На какво ни научи всичко това? Учи ни да не се страхуваме да променим плановете си, да напуснем удобството си, за да следваме Бог - заявява Папата - защото Бог винаги ни тласка, води ни напред. Знаете ли че Бог не се страхува? Осъзнавате ли това? Той не се страхува. Той винаги е по-голям от нашия мъничък мироглед! Бог не се страхува от покрайнините и ще Го намерите именно там. Бог е винаги верен и креативен. Питам се, съществуват ли катехисти, които не са креативни? Креативността е това, което ни поддържа като катехисти, нашият стълб. Бог е креативен, не е затворен и и затова, Той не е строг. Бог не е строг! Той ни приема, помага ни и ни разбира. За да бъдем верни, за да бъдем креативни трябва да знаем как да се променяме. Да се променяме! А защо трябва да се променяме? За да можем да се адаптираме към ситуациите, в които трябва да проповядваме Евангелието. За да бъдем близо до Бог, трябва да знаем как да излезем от себе си и не трябва да се страхуваме да излезем от себе си. Ако катехистът се предаде на страха, тогава той е страхливец. Ако катехистът запази мълчание той ще бъде като музеен експонат. А такива има достатъчно! До тук с музейните експонати! Ако катехистът не се променя той ще пресъхне и ще остане безплоден. Питам ви: дали някой от вас иска да бъде страхливец, музеен експонат или безплоден? Това ли искате да бъдете? Не? Сигурни ли сте? Добре! Това, което ще ви кажа сега, посочва Папа Франциск, съм го казвал много пъти преди, но идва от сърцето ми: Всеки път, когато ние, християните, са затворим в нашите групи, нашите движения, нашите енории, в нашите малки светове, ние оставаме заключени и с нас се случва това, което се случва с всяко нещо, което остава затворено: когато една стая остане затворена, тя се просмуква от миризмата на влага. Ако човек остане затворен в тази стая, той ще се разболее! Всеки път, когато християните остават затворени в своите групи, енории, движения, те се разболяват. Ако християнинът излезе на улицата, или отиде в покрайнините, той рискува същото, което може да се случи на всеки друг: произшествие. Често виждаме произшествия на пътя! Аз обаче ви казвам: бих предпочел хиляди пъти посинена Църква, отколкото болна Църква! Една Църква или катехист имащ смелостта да рискува и да излезе от собствения си комфорт - казва в заключение Светият Отец - а не катехист, който учи, знае всичко, но е винаги затворен: такъв човек е болен. И понякога той е болен в главата".

(Папа Франциск, Послание към участниците в поклонничеството на катехстите по повод Годината на вярата и на Международния конгрес на катехистите, 27 септември 2013)

превод Бистра Пищийска