Петдесет години от Съборната декларация Nostra aetate

„Verba docent, exempla trahunt (Думите учат, примерите привличат). На базата на тази латинска поговорка могат да се подобрят отношенията между християнството и евраизма. Не са достатъчни само думите, срещите и конференциите. Общото духовно наследство на евреите и католиците е толкова голямо, че не може да бъде изразено само с добре формулирани думи, а трябва да доведе до конкретни действия“. Това посочи кард. Курт Кох, председател на Папския съвет за насърчаване на християнското единение, в изказването си на конференцията организирана от Международния християнско-еврейски съюз в Рим на тема „50 години от Nostra aetate: минало, настояще и бъдеще за християнско-еврейските отношения“

Като конкретен пример, председателят на ватиканското ведомство посочи срещата, която се проведе през 2004 в Буенос Айрес по инициатива на Папската комисия ръководена от него и Международния еврейски комитет за междурелигиозните консултации. Централна тема на тази среща, на която участва и кард. Хорхе Марио Бергольо, бе справедливостта и социално-благотворителната дейност сред евреите и християните. „Не се ограничихме само да говорим. Успяхме да съберем парични средства, които предоставихме на разположение на Каритас за проекти в помощ за бедните и нуждаещите се“, поясни кард. Кох. В онзи период Аржентина е в разгара на икономическа рецесия. „В подобни обстоятелства – прибави кардиналът – първите жертви винаги са онези, намиращи се в перифериите на обществото“. Затова, участниците дадоха осезаем знак на солидарност с посещението си в една социална кухня за бедни, създадена и ръководена от един млад свещеник и едни равин.

Това е само един пример, защото съществуват както от християнска, така и от еврейска страна „многобройни институции и организации за социални грижи за нуждаещите се, които могат да си сътрудничат в бъдеще още по-интензивно“, отбеляза кард. Кох. Не трябва да забравяме, коментира ватиканският представител, че „императивът да се помага на бедните, сираците, вдовиците и чужденците, категории представляващи всички уязвими и отхвърлени, се среща както в Стария, така и в Новия Завет. Ето защо, това е плодотворна почва за разбирателство и сътрудничество, която християнско-еврейския диалог трябва винаги да има предвид“.

В петдесетата годишнина от обнародването на Съборната декларация за отношенията с нехристиянските религии Nostra aetate, е уместно да се признае, че оттогава в отношенията между евреи и католици се случи едно малко чудо – подчерта кардиналът – „безразличието и противоречията се превърнаха в сътрудничество и доброжелателност. От врагове и непознати, станахме приятели и братя, както подчерта Папа Франциск“.

svt/ oss.rom