Митрополит Андрей Шептицкий сред новите Божи Раби на Църквата

Папа Франциск прие на аудиенция префекта на Конгрегацията за процесите на светците, кард. Анджело Амато, по време на която одобри представените му декрети за признаването на героичните добродетели на осем нови Раби Божий, сред които митрополит Андрей Шептицкий, украински католически архиепископ, митрополит на Лвов и основател  на монашеското общество познато като Студити, следващо правилото на свети Теодор Студит.

Митрополит Андрей (със светското име Роман Мария Александър Шептицкий), определен от историка Ярослав Пеликан, като „най-важната фигура в цялата история на украинската църква през ХХ век“, е роден през 1865 в град Прилбичи, намиращ се по онова време в Австро-унгарска територия.

След военната служба в хабсбургската армия се записва да учи право в университета в Краков, а след това във Вроцлав, където се дипломира през 1888. През периода на своето образование посещава Москва и Рим, където е приет на аудиенция от Папа Лъв XIII.

Против волята на баща си, постъпва като монах към Базилианския орден на Свети Йозафат в Добромил, приемайки името Андрей. След завършване на богословското си обучение в семинарията на отците йезуити в Краков, на 22 август 1892 е ръкоположен за свещеник в Пшемишъл, а през 1896 е избран за игумен на базилианския манастир на Свети Онофрий в Лвов.

След смъртта на кард. Силвестър Сембратович, император Франц Йосиф I, го издига за епископ на Станислав, сегашен Ивано-Франковск, и с разрешението на Папа Лъв XIII на 17 септември 1899 е ръкоположен за епископ. Една година по-късно е преместен в митрополитското седалище на Лвов, от което зависят всички диоцези на Гръко-католическата църква в Украйна. Тук работи неуморно за възстановяването на истинското източно монашество, основавайки манастири следващи правилото на свети Теодор Студит, но също и за единението на Католическата и Православната църква. През 1907, с разрешението на Папата, митрополит Андрей е изпратен в Русия. Тук през 1909, в Санкт Петербург, открива първата църковна община от византийски обред. Под негово председателство през 1917 се провежда и първия Руски католически събор, на който официално е учреден екзархат от Източен обред с юрисдикция върху цялата територия на царска Русия. Като свой представител, митрополит Шептицкий назначава отец Леонид Фьодоров, който е обявен за блажен от Йоан Павел II  през 2001.

След избухването на Първата световна война, западните части на Украйна са окупирани от войските на Руската империя, която е враждебно настроена към всички християнски общности в общение с Рим. Митрополит Шептицкий е арестуван и остава в затвора до март, 1917, след свалянето на Руската империя.

С нахлуването на Съветския Съюз в Източна Полша през 1939 и нацистката окупация на Полша от 1941 до 1944, митрополит Андрей се превръща в силен противник на двете тоталитарни идеологии. Лично изпраща протест до Хайнрих Химлер, командващ силите на сигурността на Третия Райх, а в последствие информира Папа Пий XII за „дяволското“ естество на нацизма.

По време на преследването на евреите укрива в дома си около 15 души и спасява около стотина, за което е удостоен от държавата на Израел с почетния орден на „Праведен сред народите“.

Митрополит Андрей Шептицкий умира през 1944 в Лвов, където е погребан в катедралата на Свети Георги. Процесът за неговата беатификация започва през 1958, като на 17 юли 2015, Папа Франциск призна неговите героични добродетели.

Останалите Божи Раби, чиито героични добродетели, бяха признати от Светия Отец на аудиенцията с кард. Амато са: монс. Джузепе Караро, епископ на Верона, починал през 1980; Елиза Мичели, основателка на Сестрите катехистки на Пресветото Сърце Исусово, грижещи се за самотните майки; францисканеца Симпличано на Рождеството; Агостино Рамирес Барба, диоцезален свещеник, основател на Конгрегацията на сестрите на Милосърдния Господ; Мария дел Рифуджо Агилар и Торес, основателка на Конгрегацията на сестрите на Пресветото Тайнство; Мария Тереза Дюпуи Бордес, монахиня от Общността на Пресветото Сърце Исусово, основателка на Конгрегацията на мисионерките на Пресветите Сърца на Исус и Мария; Изабел Мендес Хереро, монахиня от Конгрегацията на слугите на Свети Йосиф.

svt/ rv