Папа Франциск в „глобалното селище“

"Това е друга култура, чувствам се … прадядо. Днес един полицай, човек на четиридесет, си направи „селфи“ с мен, когато ме поздрави. А аз се обърнах към него: Вие сте тийнейджър! Но аз уважавам това. " Така се обърна Папа Франциск към журналистите по време на полета, на връщане от Еквадор, Боливия и Парагвай. И преди месец в Сараево, по време на срещата си с младите, Папата каза: „Когато аз исках да гледам добър филм, отивах в телевизионния център на епископството и го гледах там; но само филма (...). Телевизията  ме отчуждаваше, не ми помагаше (...). Разбира се, аз съм от каменната ера, стар съм. "

Очевидно Папа Франциск има своите страсти и комуникационни умения, пише монс. Дарио Вигано, директор на Ватиканския телевизионен център, в католическия официоз Осерваторе Романо. Наистина сме пред Папа, който не се страхува по никакъв начин да подчертае разстоянието между културата, в която е израснал, типографската култура, оформила образно- линейното възприятие на аргументите, и така наречената дигитална култура, в която живее и, пред която е изправен по време на понтификата си, и  за която говори в първите думи, изречени вечерта след Конклава. Това бе началото на един нов стил на комуникация, нелесен да бъде тълкуван по правилния начин.

Неговият начин на представяне породи оживена дискусия, достигаща дори до радикални позиции, от страна на ония, които считат стратегия комуникацията на Папата. Ясно се противопоставя обаче на тази визия, със сигурност, омаловажаваща, дори един заклет невярващ, като Дарио Фо, велик творец на театъра и лауреат на Нобелова награда за литература, който обяснява как комуникацията на Папа Франциск няма нищо общо с логиката на прагматични цели с цел привличане, а още по-малко - с характерните стратегии на изпълнителското майсторство на актьорите.

Какво е тогава онова, което прави стилът на комуникация на Папа Франциск, толкова неустоим? Може би заключителната среща от пътуването до Латинска Америка би могла да предложи възможност за размисъл, изхождайки от уникалната сценография,  която предлага Асунсион, по дължината на река Костанера, на срещата с млади парагвайци. За пореден път, както и в други подобни случаи, Папата си подготви някои бележки на лист хартия, докато двама младежи четяха своите свидетелства. След това Папата се изправи, благодари им, както е в негов стил, и започна диалог на въпроси и повторения, привличайки множеството от млади и пренебрегвайки подготвения текст: „Бях написал слово за вас, но словата са скучни (...), и така го връчвам на епископа, който отговаря за младежта, за да го публикува."

Вярвам, че ключът към разбирането на комуникативния стил на Франциск трябва да се търси сред, класическите вече, изследвания за връзката между устен и писмен език. Подготвеното слово е скучно, защото е създадено като текст под формата на скрипт.

Стилът на Папата се налага със своята способност да тълкува определящото значение на контекста - на пресконференцията по време на пътуването при завръщането си от Южна Америка, Папа Франциск бе точен  и конкретен. Както бе конкретен  и в срещата с младежите в Парагвай. В енцикликата си „Evangelii gaudium“ казва: „Опасно е да се живее в царството на думата, на образа, на софизма“.

От друга страна, познанието не е никога абстрактно, а винаги е конкретно, произлиза от човешкия опит и може да произлиза само от устната култура. Претрупаният стил и повторенията се използват, както често се наблюдава, „за да се придържа към темата, оратора и слушателя."

Връщайки се все към срещата с младите в Асунсион, можем да кажем, че сме свидетели, все по-често на срещата между папа "прадядо" и хиляди млади хора, при случаи, които пораждат връзки с много големи групи и така допринасят за създаването „глобалното селище“, описано в иновативните трудове за комуникацията и ефекта й върху обществото, от канадския социолог, Хърбърт Маклуън.

Разговорният стил и персоналният диалог на Папа Франциск са завръщане към античната  и вечна комуникация на думата, която е в основата  на преоткритата прегръдка между човечеството и Евангелието. 

an / oss_rom