Амнести Интърнешънъл: Сребреница очаква истина и справедливост

На хилядите семейства на жертвите на геноцида в Сребреница, продължава да бъде отказана справедливост, истината или обезщетение, заявява Амнести Интърнешънъл, световното движение в защита на човешките права), по повод 20 години от масовото убийство на 8000 мюсюлмански бошнаци.

 „Цели две поколения след като светът отвърна поглед от най-страшното престъпление на Европейска земя от 1945 година насам, семействата на жертвите на геноцида в Сребреница, все още очакват правосъдие“, заяви Джон Далхюзен, председателят за Европа и Централна Азия на Амнести.

 „Вместо да избледнява с течение на времето, необходимостта всички органи в Босна и Херцеговина да признаят и изкупят тези престъпления е по-спешна от всякога. Колкото по-дълго виновните остават ненаказани, а мъртвите лежат в масови гробове, толкова по-дълго тази болезнена рана ще подклажда огъня на опасно и упорито етническото разделение“.

Двайсет години след като Босненската сръбска армия нахлува в котловината на Сребреница, определена от Обединените Нации за „сигурна зона“ и безцеремонно избиват хиляди босненски мюсюлмани (бошнаци) – мъже и момчета, съдбата и местонахождението на 1000 остава в неизвестност.

Телата на почти 7000 жертви на геноцида в Сребреница са ексхумирани, идентифицирани и погребани. Сред тях са телата на 421 деца, едно от тях новородено и на 94-годишна жена. Издирването и идентифицирането на 1000 продължава все още.

Общо, повече от 8000 от цялата страна фигурират като „изчезнали“ до края на войната през 1995, а бюджетът на Националния институт за изчезнали намалява с всяка изминала година. Законът за изчезнали лица никога не е приложен докрай, оставяйки семействата на изчезналите, без всякакъв шанс за обезщетение. Фонд за подкрепа на семействата на изчезналите все още, предстои да бъде създаден, въпреки че законът влезе в сила през 2004.

Официалната политика и законодателство не признават геноцида, и дори в учебниците не се упоменават криминалните престъпления в Сребреница. Помирителният процес не бележи напредък, а етническото разделение продължава.

Въпреки съдебното преследване на най-високо ниво на основните виновници на Геноцида в Сребреница – Радован Караджич, Ратко Младич и Слободан Милошевич – от Международния съд за криминални престъпления в Бивша Югославия, и присъдите на други 74 от Трибунала, все още съществува огромен брой нерешени случаи. Преследването на престъпленията по международния закон от националните съдилища е много бавно. Огромното мнозинство от заподозрените във военни престъпления, и престъпления срещу човечеството не са осъдени, чувствайки се на сигурно, че докато няма и политическа воля, те никога няма да бъдат осъдени.

Докато Босна и Херцеговина предприеха положителни стъпки към увеличаване на наличните ресурси за преследване на военните престъпления, финансирането е все още недостатъчно и правителството действа бавно в прилагането на стратегия за престъпленията на гражданската война. Трябва да се даде ход на ново разследване, съдебно преследване и гарантиране защита на свидетелите, с цел свидетелите да могат да свидетелстват без страх. 

„Сребреница е не само ярък спомен за склонността на човечеството към поквареност ,но също така и за провала на международната общност да предотврати геноцида в такъв неприкрит вид”, каза Джон Далхюзен.

 „Двадесет години вече лидерите на Босна и Херцеговина отказват да признаят, буквално и метафорично, къде са изгорени телата. Трябва да се направят ефективни измервания без по-нататъшно отлагане, за облекчаване страданието на тези, които все още са в очакване на истина и справедливост. Без отчетност, справедливост и обезщетение, никога не може да бъде постигнато трайно помирение”.

ant/ rv