2015-07-10 13:58:00

Силен апел на Папата за промяна на световната система


Системата на развитие, обхванала човечеството и света, не е устойчива. Искането на промяна не е утопия, а нещо напълно реално. Не трябва да се мечтае за земен рай, необходимо е единствено да се премахнат безчестните и самоунищожителни механизми, които пречат на достойния за всички хора живот. Това бе предупреждението на Папата в последната си публична изява в Санта Крус де ла Сиера, Боливия, където се срещна с повече от 1500 представители на Народните движения от Латинска Америка и другите континенти, като „Картонерос“, „Сем Тера“, селски кооперативи, движения, борещи се за получаване на дом и за правата на местното население, движения на жените и на многобройните социално изключени хора. Някои от тези представители се бяха срещнали с Папата на аудиенция във Ватикана. До тях бе застанал президентът на Боливия Ево Моралес.

Папа Франциск най-напред изслуша прочита на „писмото от Санта Крус“, в което се посочват всички искания за „преодоляване на нео-капиталистическия модел“. След това президентът Моралес в словото си също произнесе думи срещу „северноамериканския империализъм“, Международния валутен фонд и „финансовата анархия“, наложена на света от международния капитализъм.

В своето изказване, Папа Бергольо отбеляза, че не разполага с готови рецепти, които да предложи, тъй като „нито Папата, нито Църквата имат монопол върху интерпретацията  на социалната действителност, нито предложения за разрешаване на съвременните проблеми“. С речта си, произнесена пред Народните движения, Светият Отец се обърна и към целия свят, тъй като проблемите се отнасят до цялото човечество и имат „глобална матрица“.

В началото на словото си Папата посочи, че „в свят, където много селяни нямат земя, много семейства са без дом, много работници са без права“, където избухват  „безсмислени войни“ и земята се унищожава, „нещата не вървят добре“ и „има нужда от промяна“. Динамиките на подтисничеството, на изключването и на опустошението, които се разпространяват по света, не трябва да се разглеждат като изолирани проблеми, тъй като те „съответстват на една вече глобална система“. Система, която „е наложила логиката на печалбата на всяка цена“ и която понастоящем „не издържа повече … не издържат селяните, работниците, общностите, градовете… не издържа Земята,  Майката-Земя“.

Папа Франциск посочи, че злото се корени в грабливата алчност, която доминира и движи цялата система. „Когато капиталът се превръща в идол и ръководи избора на хората, когато алчността за пари контролира цялата социално-икономическа система, това разрушава обществото, превръща човека в роб, премахва братството между хората, кара народите да застават един против друг и както  се вижда, заплашва и този наш общ дом“.

Папа Франциск подчерта, че „тази икономика убива“ и че спешно се налага „икономиката да се постави в услуга на хората“, тъй като човешките същества  и природата не трябва да са в услуга на парите. Икономиката „не трябва да бъде механизъм за трупане на богатства, а за добро управление на Общия дом“.  Папата изтъкна, че „тази промяна на курса е не само желана и необходима, но и възможна. Тя не е утопия, нито въображение. Тя е напълно реална перспектива“. Като цитира Папа Павел VІ, Бергольо повтори, че ресурсите на разположение в цял свят са повече от достатъчни за пълното развитие „на всеки човек и на цялото човечество“. И за да има достоен живот, трябва да се гарантира на всички достъпа до трите „Т“ (techo, trabajo, tierra – покрив, работа, земя), за които се борят латиноамериканските народни движения.

Папа Франциск признава важната роля на тези спонтанно създадени движения „от долу“, за задвижването на процеси за глобална промяна. Той ги нарича „сеячи на промяна“, „социални поети“, „създатели на трудова заетост“, „строители на домове“. „Вие, най-смирените, експлоатираните, бедните и изключените“, отбеляза Папата пред своите събеседници, „можете да направите и правите много. Бих се осмелил да кажа, че бъдещето на човечеството до голяма степен е във ваши ръце, в способността ви да организирате и насърчавате творчески инициативи“. Според Папа Франциск онова, което ги прави ценни творци на обновлението, е именно тяхната „привързаност към квартала, към земята, към територията, към труда, към синдиката, факта, че те виждат себе си в лицето на другия и  това позволява  да се спазва заповедта на  любовта, не като се изхожда от идеите или схващанията, а тръгвайки от непринудената среща между хората, тъй като не се обичат идеи и схващания; обичат се хората…“.

В последната част на словото си, Папа Франциск посочи трите „големи задачи“, които са поверени на народните движения: „да се постави икономиката в услуга на хората; да се подпомогне единението на латиноамериканските народи; да се защитава земята – общия дом – от системите на грабителската експлоатация“. В този контекст, Папата припомни, че „справедливото разпределение на земните блага и на човешкия труд не е обикновена филантропия“, „всеобщото предназначение на благата не е разговорен орнамент на социалната доктрина на Църквата. Това е реалност, която предшества частната собственост“.

Папата посочи различните лица на „новия колониализъм“, сред които изброи и „някои трактати,  наричани „свободна търговия“ и налагането на „строги“ мерки, които винаги стягат коланите на работниците и на бедните“. „Старият и новият колониализъм“, каза Папа Бергольо, „свежда бедните държави до обикновени доставчици на нископлатени суровини и работна ръка, поражда насилие, бедност, принудителни миграции и всички злини, които са пред очите ни“. По отношение на „стария“ колониализъм, Папата повтори без колебание желанието да се поиска прошка (нещо, което вече бе направил Йоан Павел ІІ)  за „многобройните и тежки грехове спрямо коренното население“, извършени от хората на Църквата по време на завладяването на Америка. Същевременно Светият Отец припомни и фигурите на свещеници, монаси и монахини, застанали в защита на местното население и „придружавали народните движения дори и с мъченичество. Църквата, нейните синове и дъщери“, изтъкна целенасочено и красноречиво Папа Бергольо, „са част от идентичността на народите на Латинска Америка. Идентичност, която, както тук, така и в други държави, някои властващи са решили да зачеркнат, понякога и по поради това, че нашата вяра е революционна, поради това, че нашата вяра е предизвикателство към господството на идола на парите“.

 man/ rv








All the contents on this site are copyrighted ©.