Можем ли да разпознаем Божието присъствие и дейност около и в нас

Пророк не бива без почит освен в отечеството си   (Марко 6, 1-6)

Литургията за четиринадесетата обикновена неделя през годината ни предлага Евангелието в което Исус се завръща в Назарет, за да проповядва Евангелието, но не може да извърши никакво чудо поради неверието на съотечествениците си. Затова казва: „Пророк не бива без почит, освен в отечеството Си, между сродници и у дома си“. Евангелският разказ коментира отец Йоан Хаджиев от Ордена на Босите кармелитани.

Скъпи братя и сестри,

Църквата ни предлага да се замислим над връзката между вяра и спасение. Исус се връща в Своето отечество, най-вероятно става въпрос за Назарет. Виждаме Христос, който проповядва в събота в синагогата. Той не прави нищо необичайно, само започва да говори за Бог "с мъдрост". Исус не извършва никакво чудо там, но неговите съграждани не могат да разберат как така Той, който е израснал с тях има такава мъдрост и прави чудеса, за които те са само чували.

Както пророк Йеремия е бил отхвърлен от своите роднини, така и Исус е отхвърлен от своите съграждани. Интересно е да се отбележи, че тяхната реакция е доста нелогична. Имам предвид, че няма логическа връзка между тяхната невъзможност да разберат откъде Исус има такава мъдрост и прави чудеса и цялостното Му отхвърляне от тяхна страна като Месия. Често се казва, че вярата е благодат и дар. Така е, но докато ние не приемем сами истината за Бог в сърцето, Исус остава безпомощен. Колко чудеса Христос е извършил, а хората не са вярвали, въпреки че е било повече от ясно, че Той не е само един обикновен човек.

Да вярваш е наистина нещо прекрасно, понеже ни отваря очите за нещо, което е над сивото ни ежедневие. Но ние трябва да се научим да вярваме, разпознавайки Божието присъствие и дейност около и в нас. Иначе Исус може да мина около нас незабелязан, както в онзи съботен ден в синагогата. Амин.