Светият Престол и Палестина подписаха исторически договор

Във Ватикана бе подписан първият глобален договор между Светия Престол и държавата Палестина, изработен въз основа на рамковото споразумение от 15 февруари 2000 г. Новината бе потвърдена от Латинския патриархат на Йерусалим и посолството на държавата Палестина при Светия Престол.

В нота от 13 май 2015 г., ватиканският пресцентър бе информирал, че двустранната комисия между Светия Престол и държавата Палестина  e „приключила работата по текста на глобалния договор, съставен въз основа на подписаното на  15 февруари 2000 г. споразумение“. Ватиканският говорител отец Федерико Ломбарди тогава коментара, че „текстът предстои да бъде одобрен от съответните власти, преди да бъде насрочена датата за подписване на договора и от двете страни“, предвидено за 26 юни. Според съобщеното в нотата от 13 май,  „в договора са залегнали съществени аспекти от живота и дейността на католическата Църква в Палестина“.

Ватиканският подсекретар за отношенията с държавите, монс. Антоан Камилери, който оглавява ватиканската делегация, в интервю за ватиканския официоз „Осерваторе романо“ поясни, че посочените в договора аспекти се отнасят до: свободата на действие на Църквата, нейната юрисдикция, персоналният ѝ статус, култовите места, социалната и милосърдна дейност, средствата за социална комуникация, данъчните въпроси и собствеността“. Монс. Камилери изтъкна, че в договорния текст е изразено особено „пожеланието за разрешаване на палестинския въпрос и на конфликта между израелци и палестинци, в рамките на решението две държави за два народа и на резолюциите на международната общност, като се насърчава разбирателството между страните“. 

„Добър пример за диалог и сътрудничество“, който може „да послужи за модел на другите арабски страни с мюсюлманско мнозинство“. Това е коментарът на монс. Пол Ричард Галагър, секретар на Светия Престол за отношенията с държавите, направен при  подписването на договора, като бе изтъкнато, че насрещната страна е именно държавата Палестина: „като знак за извървения през последните години път от автономната палестинска власт и преди всичко за международното одобрение, завръшило с резолюцията на Генералната асамблея на ООН от 29 ноември 2012 г., която признава на Палестина статут на държава наблюдател, без тя да е член на Обединените Нации“. "Надеждата ми е това споразумение да изиграе ролята на стимул, за да се сложи окончателно край на израелско-палестинския конфликт, който продължава твърде дълго, а така желаното решение за две държава да стане реалност възможно най-скоро", отбеляза Галагър.

Първият папа, изразил твърдението си, че „палестинците са  народ, а не обикновена група бежанци“, е Павел VI, през 1975 г. През 1987 г., Йоан Павел II за първи път назначава арабин-палестинец за Латински патриарх на Йерусалим. Това е Мешел Сабах,  станал „откровен глас, който от вътрешността на Църквата разобличава несправедливостта, понасяна от неговия народ поради постоянната окупация“. През същата година Йоан Павел II приема на частна аудиенция Ясер Арафат, ръководител на Организацията за освобождение на Палестина (ООП). В началото на 90-те години, със започването на процеса за установяване на мир между израелци и палестинци, Светият Престол установява отношения както с държавата Израел (1993 г.), така и с ООП (1994 г.). Основният договор между Светия Престол и държавата Израел (1993 г.) подчертава „новите отношения между Църквата и еврейския народ“, но същевременно пояснява, че Църквата не приема „никакво ралигиозно тълкуване на териториалните претенции“.

man / rv