2015-06-24 12:25:00

Папа Франциск: разделите в семейството нараняват дълбоко детската душа


„Липсата на съпружеска любов поражда незадоволеност в отношенията и най-често разделите в семейството се стоварват върху децата“. Това подчерта Папа Франциск на генералната аудиенция, която проведе в сряда на площад Свети Петър пред повече от 40 хиляди верни и поклонници от цял свят. Продължавайки катехистичния цикъл за семейството, предвид Синода за семейството през октомври, Папата се спря на темата за дълбоките рани в детската душа, причинени от разделите в  семейството.

Знаем каза Папата, че "в нито едно семейство не липсват моменти в които любовта на най-близките хора, е накърнена от поведението на неговите членове. Думи и дела, които вместо да изразяват любовта, да я отнемат, дори по-лошо, да я унищожават“. Когато тези рани, които са все още лечими, посочи Папата, „се пренебрегват, те се влошават: превръщат се в арогантност, враждебност и презрение. Тогава могат да се превърнат в дълбоки рани, които разделят съпруга и съпругата, и отвеждат да се търси другаде разбиране, подкрепа и утеха. Но често тези „подкрепи“ не мислят за доброто на семейството!“.

 „Липсата на съпружеска любов поражда незадоволеност в отношенията и най-често разделите в семейството се стоварват върху децата“, посочи Папа Франциск, който пожела да се спре на „ситуацията на децата при тези случаи“. „Въпреки нашата привидно развита чувствителност и всички наши изтънчени психологични анализи, питам се дали не сме се анестезирали също към раните в детската душа. Колкото повече се търси разбирането чрез подаръците, толкова повече се губи чувството за най-болезнените и дълбоки рани на душата. Говорим много за смущения в поведението, за психическото здраве, за благосъстоянието на детето, за неспокойството на родителите и децата..Но дали знаем все още, какво е рана в душата? Осъзнаваме ли огромната тежест, която смазва душата на детето в семейството където родителите се държат зле и се нараняват взаимно, стигайки дори до прекъсването на връзката на съпружеската преданост? Колко тежи това в нашите решения – например погрешни – колко тежи детската душа? Когато възрастните губят разсъдливостта си, когато всеки мисли единствено за себе си, когато мама и татко си причиняват зло, детската душа страда много, изпитва едно чувство на отчаяние. Това са рани, оставящи следи за цял живот“.

„В семейството всичко е свързано: когато неговата душа е ранена, инфекцията заразява всички“, продължи Папата. „А когато един мъж и една жена, които  са се ангажирали да бъдат едно само тяло и да създадат семейство, мислят единствено за личната свобода и удовлетворение, това изопачаване засяга дълбоко сърцето и живота на децата. Много пъти децата се крият, за да плачат сами. Трябва добре да разберем това. Съпругът и съпругата са една плът. А техните деца са плът от тяхната плът. Нека си помислим за строгостта, с която Исус предупреждава възрастните да не скандализират малките (Мт. 18, 6), и ще разберем по-добре също и думите Му за голямата отговорност за съхранението на брачната връзка, която дава началото на човешкото семейство (Мт. 19, 6-9). Когато един мъж и една жена са станали една само плът, всички рани и изоставяния на татко и мама, засягат дълбоко плътта на децата“.

Но от друга страна – подчерта Папа Франциск – е „вярно, че има случаи в които раздялата е неизбежна. Понякога дори е морално необходима, когато става въпрос да се предпази по-слабия от съпрузите, или малките деца, от по-тежки рани причинени от арогантността и насилието, от унижението и експлоатацията, от отчуждеността и безразличието. Слава Богу, не липсват онези, които подкрепяни от вярата и от любовта на децата, свидетелстват тяхната преданост към една връзка в която са вярвали, въпреки че е невъзможно да се възроди отново. За съжаление, не всички разделени чувстват това призвание. Не всички разпознават, в самотата, призива отправен им от Господ“.

„Около нас – отбеляза Папа Бергольо – срещаме много семейства, намиращи се в така наречената нередовна ситуация… дума която не ми харесва. И си задаваме много въпроси. Как да им помогнем? Как да ги придружаваме, та децата да не се превърнат в заложници на татко или мама? Нека поискаме от Господ една голяма вяра, за да гледаме на реалността с Божия поглед, и едно голямо милосърдие, за да се доближим до хората с Неговото милосърдно сърце“.

svt/ rv








All the contents on this site are copyrighted ©.