„Вяра и Медии“ в Богословският факултет на СУ

Комуникации и  християнска общност, християнство в радио и телевизия, богослужение и проповед в ефир, това са само част от предметите, които ще изучават студентите в специалната магистърска програма, съвместен проект на Богословският и Журналистически факултети на Софийският университет.

Специалността ще подготвя църковни журналисти и медийни анализатори, които да запълнят необходимостта от автентичен и съдържателен поглед върху църковният живот. Програмата започва от предстоящата академична година и вече селектира кандидати. За да разкрие повече за нуждата от магистърската програма, състоянието на църковните медии и предизвикателствата пред Църквата и журналистите в излъчването на послание в съвременното дигитално общество, разговаряхме с декана на Богословският Факултет на Софийски Университет „Св. Климент Охридски“, Доц. д-р Александър Омарчевски:

Каква е причина да създадете тази магистърска програма „Вяра и Медии“?

Необходимостта от тази програма се вижда веднага след прехода, когато Църквата не беше вече така репресирана в своите публични изяви и когато тези изяви, трябваше да се коментират, така, че да достигнат до българите и в страната и в чужбина. Тогава се оказа, че няма подготвени журналисти, които професионално да коментират тези събития. За съжаление тази дейност се пое от етнографи, нищо съдържателно, богословско, което да осветли едно евангелско събитие на този ден не присъства, присъстват различни битови. Това започна след прехода, когато се даде трибуна във всички медии да се говори за Църква и християнство. Започна тази подмяна, това лековато тълкуване на християнството, което е много опасно. Особено в един неукрепнал във вярата си народ, който излиза след 40 години атеизъм, преследвания, репресии.  С надеждата, че с Божията помощ ще бъде успешна, една програма на магистърско ниво, за хора които имат вече солидна бакалавърска подготовка. Именно, за да се съчетаят тези две поприща на журналиста и богослова, в една личност, която да бъде компетентна, именно човекът, който да наречем църковен журналист, който знае терминологията и знае правилно да тълкува събитията.

Какво е медийното състояние на църковната журналистика?

Ако говорим за църковна журналистика има и предавания и сайтове, вестници, които обръщат внимание върху, църковните събития, църковността и църквата, но има какво да се желае. И отговор на тази необходимост са нашите трудове по създаването на тази програма с надеждата с Божията помощ да вървим напред.

Какви предмети ще включва програмата?

Една година работихме с колегите от Журналистическият факултет, като идеята беше да подберем основното в журналистиката, което може да направи един човек журналист - професионалист. Програмата е за специалисти с богословско образование, и за неспециалисти,за които програмата ще продължи две години. За неспециалистите има модул, който ги въвежда в богословието, накратко но есенциално, дава основите на това, което един човек трябва да знае в тяхната бъдеща битност на църковни журналисти имаме: Библистика: Стар и Нов Завет, История на Църквата,  Църковно право, Патрология, Систематично Богословие с етика, апологетика, философия. От чисто журналистическите дисциплини имаме: Комуникации и  християнска общност,  Комуникации в дигитална среда, Дигитални умения, Онлайн издания, Християнство в радио и телевизия, Богослужение и проповед в ефир, Журналистически жанрове, Медиен анализ и други.

Какви умения са нужни, за да бъдеш църковен журналист?

Освен теоретичните знания, това което казвам винаги на студентите от първи курс, когато им раздавам книжките е, когато излезете оттук след обучението си, да станете по-добри хора. Човек първо, трябва да намери доброто в себе си, да бъде хладнокръвен, обективен, да не се поддава лесно на внушения и емоции. Да има рационално зърно в неговото поведение, да преценява фактите преди да ги популяризира, защото много неща се говорят и най-малкото от един професионален църковен журналист се очаква да бъде лесна плячка на клюката. Много е съблазнително да извадил такъв материал, особено ако си първи. Да, но на каква цена? Отсреща също стоят живи хора, които страдат. Затова такъв тип обективност и хладнокръвие, да не се изкушиш да бъдеш първи с лошата новина, изисква се хладнокръвие, дори да загубиш рейтинг, пак да останеш на страната на истината. Трезвият анализ липсва на медийната интонационна среда в момента по отношение на църквата. Лесно се порицава, но евангелието ни учи, не съдете , за да не бъдете съдени. Евангелският морал липсва на журналистите и трябва да го научат. Смирението пред ближния и любовта към него.

Как Църквата може да участва в дигиталната епоха?

Новите медии вече са в Църквата, не достатъчно може би. Не в този чист професионален вид, както би ни се искало. От години съществува официален сайт на Светия Синод. Всяка метрополия има свой сайт за новини, големите храмове, като катедралата Св. Неделя и други имат свои сайтове. Има и извън църквата, но с църковна насоченост, които коментират случващото се в църквата. Дигитално има присъствие, то би могло да бъде по-наситено и професионално, но това са предизвикателствата пред нас. Важното е съвместната работа между Църквата и Богословският факултет, като автори на тази програма. Надявам се църквата да погледне с добро око на нея, но нека да видим първо плодовете.

Как се променя езикът на Църквата и кой го променя?

Това е един двустранен процес, църквата сама не променя езика си, медиите само не й променят езика, това е симбиоза, влиянията са двустранни. Това което искаме от страна на църквата е да подобрим езикът на журналистите, но те също променят този език. Погрешен е стереотипът, че църквата е закостеняла. Ако един човек следи нещата внимателно, ще види че има доста голямо развитие в това отношение. Църковно-славянският език, навсякъде къде може да бъде преведeн е направено, по този въпрос се работи много и църквата издава много. Следващата година предстоят 1100 години от кончината нашият патрон, Св. Климент Охридски, очакват се големи международни прояви, а също следват и 1150 години от покръстването и учредяването на първата автономна епископия. Много събития, които чакат своето обективно, професионално и задълбочено отразяване в медийната среда. Българската църква е най-старата институция, които е издържала на изпитанията и ние можем да сме горди и да работим това достояние да се изпълва и занапред със позитивно съдържание, с послание към света и българите. Защото българите, трябва на ново да бъдат катехизирани, евангелизирани и обучавани за своето собствено минало и национална гордост.

Разговорът проведе Десислава Танчева