Папата: възпитанието е естественото призвание на семейството

Родителите трябва винаги да се чувстват отговорни за възпитанието на собствените си деца, без да се „самоизключват“ от това „естествено призвание“, за да отстъпят мястото си на „експертите“. Това е една от препоръките на Папа Франциск към родителите, които даде по време на генералната аудиенция на площад Свети Петър, която посвети на възпитанието, като част от цикъла за семейството.

Папата припомни думите на Апостол Павел, който казва: „ Деца, бъдете във всичко послушни на родителите си, защото това е благоугодно на Господа. А вие бащи, не дразнете чедата си, за да не паднат духом (Кол.3,20-21). «Това е мъдро правило – посочи Папа Бергольо. Децата трябва да растат без да бъдат обезкуражавани». За пример посочи: «Ако кажете на едно дете: да се качим по тази стълба и го вземете за ръка, това е добре. Но ако му кажете да се качи само, което не може да направи, това не е добре! Затова в отношенията между родители и деца трябва да има мъдрост и голямо равновесие».

Тази възпитателна роля на родителите изглежда «достатъчно очевидна», но въпреки това в днешно време не липсват трудности», допълни Папата. «Възпитанието е трудно за ония родители, които виждат децата си само вечер, когато се връщат уморени след работа. Още по-трудно е за разделените родители, защото «много пъти тяхното дете се превърща в заложник: бащата говори лошо за майката, а майката за бащата. Това причинява много зло», възкликна Папата, обръщайки се към разведените родители: «Никога не третирайте вашето дете като заложник!  Вие сте разделени, но децата не трябва да носят тежестта от това разделение, не ги изпозвайте като заложници срещу другия съпруг». «Децата на разведените родители трябва да растат, чувайки че майката и бащата говорят добре един за друг, въпреки че не са заедно».

«Но как да се възпитава?», запита риторично Папа Бергольо. «Каква традиция трябва да предадем на нашите деца? Интелектуалци и критици карат родителите да замълчат по хиляди начини, за да защитават новите поколения от щетите – истински или предполагаеми - на семейното възпитание.  Семейството е осъдено в авторитаризъм, който създава конфликти...Всъщност, това е фрактура между семейството и обществото, между семейството и училището; възпитателният съюз между  обществото и семейството е нявлязъл в криза, а взаимното доверие е минирано».

Сред симптомите на този феномен Папата изтъкна липсата на взаимно доверие между родетели и учители. «Умножават се т.н. експерти, които заемат ролята на родителите, дори в най-интимните аспекти на емоционалния живот». За Папа Бергольо тези експерти «знаят всичко: цели, мотивации, техники, а родителите трябва само да слушат, да се учат и се приспособяват. Лишени от тяхната роля, родителите придобиват прекалена тежест и собственическо чувство, поверявайки на експертите дори най-деликатните аспекти от живота на децата, като рискуват да се самоизключат от техния живот, което е много тежко!».

«Някои възпитателни модели от миналото имат определени граници- отбеляза Папата – но също така е вярно, че съществуват грешки, които само родителите могат да направят и компенсират, което е невъзможно за някой друг. От друга страна, знаем добре, че все по-малко време остава за разговор, за размисъл и за съпоставка». Папата прикани да се избягва «повърхностния диалог, който не може да доведе до истинската среща между ума и сърцето. Нека по-скоро потърсим къде се намират нашите деца в развитието, къде е тяхната душа. Сигурни ли сме, че е не очакват нещо друго?».

«Животът не се прави в лаборатория, а в реалността – завърши Папата. Самият Исус е преминал през семейното възпитание...Колко прекрасни примери имаме за христиняски родители! Доброто семейно възпитание е гръбначният стълб на хуманизма! Разпространяването му в обществото е ресурс, който може да запълни празнини, да лекува рани и липсата на майчинство и бащинство на по-малко облагодетелстваните деца. Това може да направи чудеса, а в Църквата всеки ден стават чудеса». «Ако семейното възпитание преоткрие гордостта на протагонизма, тогава много неща ще се подобрят, особено за несигурните родители и за разочарованите деца».

dg/ rv