2015-04-03 12:05:00

През април Папата се моли за преследваните християни и творението


Преследваните християни

За да могат преследваните християни да усетят утешаващото присъствие на Възкръсналия Господ и солидарността на цялата Църква. Така е формулирано мисионерското молитвено намерение на Папа Франциск, като ни призовава да се молим през април. Възкресението е неустоима сила, която, отново и отново, връща живота, красотата и доброто в света, дори когато всичко изглежда безнадеждно. Затова не бива никога да се предаваме на умората и отчаянието, а трябва винаги да пазим вярата си в обновявщата му сила. Възкресението е тайнствено вплетено в историата и разпръсква навсякъде семената на Новия свят – Царството Божие. Ние трябва неуморно да следваме мисията поверена ни от Бог и да положим усилията и молитвите си за отхвърлянето на всяка дикриминация и всяко преследване на вярващите поради религиозните им убеждения.

Христос Възкръснал и прославен, е изворът на нашата надежда и Той няма да ни лиши от помощта, която ни е необходима, зa да следваме мисията, която ни е поверил, изтъква Светият Отец в Апостолическо тo насърчение "Evangelii gaudium". Христовото Възкресение не е събитие от миналото; то носи жизнена сила, проникваща целия свят. Когато всичко изглежда мъртъво, изведнъж се появят признацитe на Възкресението. Това е неустоима сила. Не рядко ни се струва, че Бог сякаш не съществува: свидетели сме на упорита несправедливост, зло, безразличие и жестокост. Но също така е вярно, че и в най-дълбоката тъма се ражда нов живот, който, рано или късно, дава плодове. Сред руините избуява живот, упорито и непобедимо. Независимо колко дълбок е мракът, доброто винаги се възражда и разпростира. Всеки ден красотата се ражда отново в свeтa, въздига се обновена през бурите на историята. Ценностите се появат в нови образи, а човешките същества отново и отново се възправят от ситуации, които изглеждат обречени. Такава е силата на Възкресението и всички, които евангелизират са инструменти на тази сила. В същото време, нови трудности се появяват постоянно: несполуките и човешките слабости, които носят толкова много болка. Всички знаем от опит, че понякога това за което полагаме усилия не носи удовлетворението, което търсим, резултатите са малко, а промените бавни и така сме изкушени да оставим на умората и отегчението да ни победят. Не бива да бъркаме обаче отпускането от умора за момент с предаването, победени от хронично недоволство и от ленност, които изсушават душата. Понякога, обаче, се случва сърцето ни да се откаже от борбата, защото се оказваме погълнати единствено от себе си, задушени от кариеризъм, жадни за признаване, аплодисменти, награди и статус. Тогава не просто отпускаме ръцете си за моментна почивка, но вече не успяваме да разберем това, което търсим, изплъзва се духът, липсва Възкресението. В подобни случаи, Евангелието, най-красивото послание в този свят, остава погребано под купчина оправдания.

Вярата означава да повярваме в Бог, подчертава Папа Франциск, да повярваме, че Той наистина ни обича, че е жив, че е способен по един тайнствен начин винаги да присъства, че никога не ни изоставя и, че от злото винаги може да извлече добро, чрез силата Си и безкрайната Си креативност. Това означава, да повярваме, че Той върви напред победоносно в историята и "ония, които са с Него, са звани, избрани и верни" (Откровение 17:14). Нека да вярваме в Евангелието, когато ни казва, че Божието царство е вече тук, в този свят и се разраства - тук и там, и по различни начини: като малкото семе, което прераства в голямо дърво (срв Мат 13:31-32), подобно на квасa, който прави тестото да втаса (срв Мат 13:33) и като доброто семе, което расте сред плевелите (срв Мат 13:24-30) и винаги може да ни изненада приятно. Царството Божие е тук, то се завръща и се бори да процъфтява отново и отново. Христовото Възкресение навсякъде произвежда семената на този Нов свят; така че дори ако бъдат откъснати, те се връщат да покълнат отново, защото Възкресението е тайнствено вплетено в тъканта на историята, защото Исус не Възкръсна напразно. Нека никога да не оставаме встрани от този поход на живата надежда!

Франциск, Апостолическо насърчение "Evangelii gaudium", 24 ноември  2013

Нека заедно изразим своята духовна близост с църковните общности и с всички християни, които страдат от дискриминация и преследване. Трябва да се борим с всички форми на дискриминация! Църквата се нуждае от нашата молитва за тях, за да бъдат твърди във вярата си и способни да отговорят на злото с добро. И нека тази молитва, посочва в заключение Папата, се простира до всеки мъж и жена, страдащи несправедливост поради религиозните си убеждения.

Франциск, Проповед по случай издигането на нови кардинали, 22 Февруари 2014

 

Творението

За да могат хората да се научат да зачитат творението и да се грижат за него като дар от Бога. Така е формулирано общото молитвено намерение на Папата за месец април. Човекът, според Божия план, трябваше да бъде добър стопанин на творението, да го приеме като дар и да го споделя справедливо с всички. Вместо това, той често забравя Божията повеля и е ръководен от егоизъм и алчност. Културата на изхвърлянето често взима превес и ближният с неговите нужди престава да бъде зачитан. Затова  културата на солидарност и среща трябва да бъде насърчавана повече от всякога.

Екология и справедливост

Бог повери на човека да култивира и да се грижи за творението не само в началото на историята, а в последствие и на всеки един от нас, посочва Папа Франциск, на Генералната аудиенция от 5 юни 2013. Това е част от плана Му, според който трябва с отговорност да се грижим за света, превръщайки го в градина, в обитаемо място, подходящо за всички нас. По различни поводи Бенедикт XVI припомня, че тази задача, възложена ни от Бог Творец, изисква от нас да уловим ритъма и логиката на творението. Вместо това, ние често се ръководим от гордостта на доминирането, от вещите, от манипулирането и експлоатирането; ние не "съхраняваме" земята, не я зачитаме, не я приемаме като свободен дар, за който да се грижим. Губим усещането си за чудото, способността си за съзерцание, за вслушване в творението и така вече не сме в състояние да тълкуваме това, което Бенедикт XVI нарича: "ритъм на любовната история между Бога и човека". Защо се случва това? Защо мислим и живеем единствено хоризонтално, отдалечили сме се от Бог и вече не разбираме Неговите знамения.

[…]Бог Отец ни даде задачата да се грижим за земята - не за забогатяване, а за нас: за хората на този свят, подчертава Светият Отец. Това е нашата задача! Независимо от това много мъже и жени са пожертвани пред идолите на печалбата и консуматорството на тази "култура на изхвърлянето". Ако се счупи компютър това се счита за голяма трагедия, но бедността, нуждите и драмата на толкова много хора често се приемат за нормални. Ако в някоя зимна нощ, тук, на Виа Отавиано - например - някой бездомник умре, това не е новина. Многобройните деца в различните части на света, които нямат какво да ядат, също не представляват новина. Не може да бъде така! И все пак тези неща са приети като нормални: това че някой бездомен е умрял от студ на улицата - никой няма и да чуе за това. Когато обаче борсата се понижи с 10 пункта някъде си, това се приема за трагедия. Смъртта на някой не е новина, но намаляването на печалбите с 10 пункта е трагедия! Такa хората се се третират, сякаш са ненужни отпадъци.

Тази "култура на изхвърлянето" e с тенденция да се превърне в общ манталитет, който заразява всички, изтъква Папа Франциск. Човешкият живот, личността, вече не се разглеждат като основна ценност, която да бъде зачитана и защитена, особено ако става въпрос за бедни или инвалиди, за тези от които все още няма полза - като неродените деца - или тези които вече не са от полза - като възрастните хора. Тази култура на изхвърлянето ни прави безразлични и към похабяването и изхвърлянето на хранa, което е особено осъдителнo, когато, в същото време, във всяка част на света, многобройни индивиди и цели семейства страдат от глад и недохранване. Съществуваха времена, когато нашите баби и дядовци бяха особено внимателни да не похабяват храна. Консуматорството е причината да свикнем с излишъка и с редовното и прахосване на хранителни продукти, чиято стойност, надхвърляща чисто икономическите параметри, вече не сме в състояние да преценяваме правилно.

Нека, обаче, не забравяме, че всеки път, когато изхвърлим храна, сякаш сме я откраднали от масата на бедните и гладуващите! Призовавам всеки един да помисли върху проблема за похабяването и изхвърлянето на храна, за да се намерят начини и подходи, за разрешаването му и които да бъдат средство за солидарност и споделяне с онеправданите

[…]Призовавам всички да поемем присърце ангажимента да опазваме и да се грижим за творението, да зачитаме всеки човек, да се противопоставим на културата на изхвърлянето и да насърчаваме културата на солидарност и среща, посочва Светият Отец в заключение.

Франциск, Генерална аудиенция ,5 юни 2013

превод Бистра Пищийска

 








All the contents on this site are copyrighted ©.