Папата призова клира на Неапол да постави Исус в центъра на живота

„Нека поставим Исус в центъра на живота и да преодолеем сплетните и злословията, които разрушават“. Това бе насърчението на Папа Франциск отправено от катедралата на Неапол, където се срещна с местния клир и богопосветените от диоцеза, в контекста на неговата пастирска визита в града. Папа Франциск се поклони пред реликвите на свети Дженаро, покровител на града, чиято кръв се втечни по време на папската визита. В катедралата Папа Франциск запали и оброчна свещ на Дева Мария.

В обръщението си към Папата, архиепископът на града, кард. Сепе, посочи, че втечняването наполовина на кръвта на свети Дженаро, е знак, че светеца „обича Папата, който е ‘неаполитанец’ като нас“. От своя страна Папа Франциск отговори, че „втечняването наполовина на кръвта, означава, че светеца ни обича наполовина. Трябва да обърнем сърцето си малко повече, за да ни обича изцяло“.

Пред чудото на втечняването на кръвта на свети Дженаро, Папата призова присъстващите да тръгнат по пътя на обръщането. В катедралата на Неапол, Папата остави настрана подготвеното слово, защото - посочи той - „подготвените слова са скучни“ и позова размишлението си на въпросите отправени от отец Алдо Джозуе и отец Салваторе за красотата на свещенството и знаците на надежда в богопосветения живот.

Светият Отец призова всички да поставят Исус в „центъра на живота“: „Пътят на богопосветения живот е в следването на Исус; това се отнася както за богопосветения живот по принцип, така и за свещениците: да се върви след Исус и с желанието да се работи за Господ“.

Папа Франциск отбеляза, че пътят е този, на „преодоляването на сплетните, които разрушават“: „Онзи, който злослови е терорист; хвърля бомбата и унищожава, но той е отвън“. Дяволът, прибави Светия Отец, „винаги ни изкушава със завистите, вътрешните борби, антипатиите. Всички те са неща, които не ни помагат в истинските братски отношения и дават свидетелство за разделения“. „Ако званието означава да оставиш и да нямаш семейство, деца, съпружеска любов, но след това се караш с епископа, със събратята свещеници, с вярващите, това не е свидетелство“, поясни Папата.

Ето защо - припомни Папата на клира - „пътят е този на братските отношения в диоцеза, сред свещениците и в религиозните общности“. Като се обърна към семинаристите, Папата каза: „Ако не поставите Исус в центъра на живота, отложете за малко ръкоположението. Ако не сте сигурни, че Исус е центъра на вашия живот, изчакайте малко, за да се уверите. В противен случай, ще започнете път, който не знаете къде ще свърши“.

В катедралата на града са и монаси и монахини от 7 манастира от диоцеза със строг съзерцателен живот, които не сдържат радостта си от визитата на Папа Франциск, който призова всички присъстващи да се молят на Дева Мария, защото, „който не се моли на Мария, Девицата няма да му дари Сина“: „Мария е голяма помощ в свидетелството и следването на Исус. Тя ни дарява Исус. Това е едно от свидетелствата“.

Папа Франциск се спря и на духа на бедност, „който не е дух на мизерия“: „Грозно е когато в Църквата навлиза спекулацията, както в свещениците, така и в богопосветените“.

Папата призива присъстващите да вършат повече милосърдни дела и да се пазят от „светския начин на живот, който Исус не иска“. Папата се спря на прекомерния комфорт, като даде за пример един колеж на монахини в диоцеза на Буенос Айрес, където посочи: „във всяка стая имаше телевизор и по време на теленовелите, не можеше да се срещне една монахиня по коридорите на колежа“. Ето защо, относно проблема със спада на званията – отбеляза Папата – „свидетелството е една от характеристиките, които превличат, докато комфортния и светски живот не ни помагат“.

Друго свидетелство посочено от Папа Франциск е радостта, което означава да се покаже, че „Господ е винаги верен“: „Скучните свещеници или богопосветени, с горчивина в сърцето, тъжните, имат нещо нередно и трябва да отидат при добър духовен ръководител, един приятел и да кажат: ‘Незнам какво става в моя живот’“.

В подготвеното предварително слово за срещата в катедралата и връчено на кард. Сепе, Папата се позовава на неговото писмо до богопосветените в което ги насърчава да се запитат „дали в днешните общности съществува благодарността и радостта на Бог, който запълва сърцето или има само тъжни, недоволни и незадоволени хора?“. В текста на словото Папа Бергольо приканва богопосветените да „свидетелстват, със смирение и простота, че богопосветения живот е безценен дар за Църквата и света, който трябва да се сподели, като се носи Христос във всяко кътче на този град“.

При сбогуването си присъстващите в катедралата, Папа Франциск ги насърчи да обичат „годеницата Христова – Църквата“, която, припомни, не е неправителствена организация. Накрая Папата насърчи апостолския и мисионерски устрем: „трябва да излезем от себе си и да отидем навън, за да проповядваме Христовото откровение“.

 svt/ rv