През март Папата се моли за учените и жените

Общи молитвени намерения

"За да могат занимаващите се с научно изследване, да служат за доброто на цялата човешка личност". Така е формулирано молитвеното намерение на Светия Отец за месец март. Съвременният свят е широко повлиян от новите технологии и научните открития, които, въпреки че са знак за триумфа на човешките способности, често са съпроводени от етично обединяване и загуба на смисъл и цел, което, от своя страна, води до криза на мисълта и криза на самия човек.

********

"В нашето съвремие, експерименталните науки промениха визията за света и дори разбирането на човека за самия него, подчертава Бенедикт XVI при Посещението си на Католическия университет “Пресвето Сърце”. Многобройните открития и бързата поява на нови технологии са основателна причина за гордост, но те често водят със себе си обезпокоителни последици. Истината е, че зад широко разпространения оптимизъм от научното познание се разпростира сянката на кризата на мисълта. Богат на средства, но не и на цели, човекът на нашето време живее често повлиян от редукционизма и релативизма, което води до загубата на смисъла и значението на нещата. Заслепен от техническата ефективност, той забравя фундаменталната важност на необходимостта от значение, като по този начин принизява трансцедентното измерение до ненужно или неуместно. На този фон мисълта отслабва и етичното обедняване, замъгляващо ценния коректив на значими норми, набира сили.

Това, което подхранваше плодородните корени на европейската култура и прогрес, изглежда забравено. В тях търсенето на Абсолютното - на quaerere Deum - включваше необходимостта от задълбочаване на светските науки и на целия свят на познанието (вж Обръщение към Collège des Bernardins в Париж, от 12 септември 2008 г.). Научните изследвания и въпросът за смисъла, включително техните специфични епистемологични и методологични черти, произтичат от един и същи източник, „Логосът“, който ръководи творческата дейност и направлява смисъла на историята. Една изключително технологична и практическа нагласа, поражда опасен дисбаланс между това, което е технологически възможно и това, което е морално приемливо и добро, с непредвидими последици.

Поради това е важно културата да преоткрие жизнеността на смисъла и динамизма на трансцендентността, с една дума, решително да отвори хоризонта на quaerere Deum. Идват на ум, посочва в заключение почетният Папа, прочутите думи на Свети Августин: "Ти си ни създал със стремеж към Тебе [Господи], и нашето сърце е неспокойно, докато не почива в Тебе!" (Изповеди, 1)".

(Бенедикт XVI, Посещение на Католическия университет Пресвето Сърце, 3 май 2012)

Една интересна история, която се случва през 1892 година: Мъж на около 70 години пътувал с влак, до него седял студент, който четял научна книга. Възрастният господин, от своя страна, четял книга с черни корици. Когато младежът осъзнал, че това е Библията, той запитал: - Господине, нима все още вярвате в тази книга, пълна с притчи и истории? - Да, отвърнал възрастният мъж, но това не е книга с истории, това е Божието Слово. Нима греша? - Разбира се, че е, но мисля, че ако познавате историята на света бихте били наясно, че френската революция, която се случи преди повече от 100 години, изложи късогледството на религията. Само необразовани хора все още вярват, че Бог e създал света за шест дни. Вие трябва да знаете, господине малко по-добре какво точно казват нашите учени. Тъй като аз ще слизам на следващата гара, продължил младежът, дайте ми визитната си картичка с вашия адрес, за да ви изпратя, възможно най-скоро, някои научни материали. Възрастният господин внимателно отворил джоба си и подал визитката си на младежа. Когато погледнал написаното, младежът почервенял от срам и се почувствал като пълен глупак.На визитката пишело: Професор д-р Луи Пастьор,Генерален директор, Научно-изследователски институт, Държавен университет на Франция

Мисионерски молитвени намерения

"За да може уникалният принос на жените в живота на Църквата да бъде винаги признат". Така е формулирано мисионерското молитвено намерение на Светия Отец за месец март. В него той подчертава незаменимата роля на жените за обществото и Църквата и необходимостта тази роля да намери разбиране и подкрепа от страна на миряни и свещенство. Достойнството на всички хора, мъже и жени, миряни и свещеници, произтича от тайнството на Кръщението, а не от ролята и функциите на отделните членове на Църквата.

******

"Църквата признава незаменимия принос, който жените дават на обществото, чрез своята чувствителност, интуиция и специфични умения, които са им присъщи по-често от колкото на мъжете, посочва Папа Франциск в Апостолическото насърчение Evangelii gaudium. Да вземем например, специалната загриженост, която жените показват към другите, намираща конкретен и изключителен израз в майчинството. С готовност признавам, подчертава Папата, че много жени споделят пасторските отговорности на свещениците, като помагат в работата с индивиди, семейства и групи и дават своя принос към богословските размишления. Затова, трябва да създадем още по-широки възможности за по-решителното им присъствие в Църквата. Тъй като "женските дарби са необходими във всички области в живота на обществото, присъствието на жените трябва да бъде гарантирано на работното място" и в различните ситуации и на позициите, на които се взимат важни решения, както в Църквата, така и в социалните структури.

Изискванията да се спазват законните права на жените на базата на твърдото убеждение, че мъжете и жените са равни по достойнство, представят пред Църквата дълбоки и предизвикателни въпроси, които не могат да бъдат заобикаляни с лека ръка. Свещеническото служение, запазено за мъжкия пол като знак на Христос Съпруг, който отдава Себе Си в Евхаристията, не е въпрос, отворен за дискусия, но това може да внесе особено разделение, ако сакраменталната власт е твърде тясно идентифицирана с властта като цяло. Трябва да не забравяме, че когато говорим за сакраментална власт "имаме предвид служение, а не достойнство или святост". Свещеничеството е едно от средствата, използвани от Исус, за служение на хората, а най-голямото ни достойнство произтича от кръщението, което е достъпно за всички. Идентифицирането на свещеника c Христос като Глава - тоест, като основен източник на благодат - не означава въздигането му над другите. В Църквата, служенията "не дават основание за превъзходство на едни над други". В действителност Дева Мария, която е жена, е по-важна от епископите. Въпреки че служениeтo на свещеничеството се счита за "йерархичнo", трябва да помним, че тo "е ориентирано изцяло към осветяването на членовете на Христос". Неговата основа и опорна точка не е властта, разбирана като господство, а властта да отслужва тайнството на Евхаристията; от там идва и неговата власт, която винаги е в служба на Божия народ. Това - казва в заключение Светият Отец - е голямо предизвикателство за пастори и богослови, които биха могли да помогнат да се разбере по-пълно възможната роля на жените във взимането на решения в различни области от живота на Църквата".

(Папа Франсциск, Апостолическото насърчение Evangelii gaudium , 24 ноември, 2013)

превод Бистра Пищийска