Папата: светското ни прави слепи за нуждите на бедните

Светското помрачава душата и ни прави неспособни да видим бедните около нас. Това посочи Папа Франциск в размишлението си на утринната литургия в религиозен дом „Санта Марта“ във Ватикана.

Папата коментира притчата за „богатия, облечен в багреница, който всеки ден пирува бляскаво“, (Лк. 16, 19-31). В евангелието не се казва, че богатият е бил лош човек: „вероятно е бил набожен по свой начин. Може би се е молил и сигурно два-три пъти в годината е посещавал Храма, за да поднася жертви на свещениците, които са му отреждали почетните места“, отбеляза Папата. Въпреки това, не забелязва, че на вратата му стои един беден просяк, Лазар, гладен и с рани, "символ на многобройните му нужди". Папа Франциск поясни ситуацията на богатия човек:

„Когато е излизал от дома си... може би колата с която е излизал е имала тъмни стъкла, за да не вижда навън... ", каза Папата. Но със сигурност неговата душа, очите на неговата душа са били замъглени и не е виждал, това което е навън. Виждал е само вътре в своя живот и не е забелязвал това, което се е случило на този човек. Богатият не е бил лош човек, а болен от суета, която преобразява душите и губи съзнанието за реалността. Тези души живеят един изкуствен живот, създаден от тях. Светското упоява душата. Затова, този суетен и светски човек не е бил способен да види реалността“.

Папа Франциск отбеляза, че това е реалността на многобройните бедни, които живеят около нас: „Толкова много хора живеят в трудност, но ако сърцето ми е светско, никога няма да го разбера. Светското сърце не може да разбере нуждите и потребностите на другите. Със светското сърце може да се ходи на Църква, да се моли и да се правят много други неща. Но Исус на последната вечеря с учениците, в молитвата към Отца, се моли: „Отче, пази ги да не попаднат в клопките на света, да не се подават на светското“. Това е грях, дори нещо повече:  това е греховно състояние на душата“.

В притчата богатия, който се уповава на света е осъден на страдания за вечността, а бедния, който се уповава в Господ е благословен. Богатият човек отдалечава Бог от сърцето си: „неговата душа е пуста, тя е като пустиня, където никой не може да живее. Светските хора са сами с техния егоизъм. Сърцето им е толкова привързано към света и светското, че трудно може да бъде излекувано“, посочи Папата. В притчата „бедният има име, Лазар, докато богатият няма име, защото суетните хора губят името си“, подчерта Светият Отец.

В притчата, когато богатия умира е заведен сред мъките в ада и проси от Аврам да изпрати някого от мъртвите  в бащината му къща, за да предупреди неговите все още живи близки. Но Аврам отговаря, че „ако не  слушат Мойсей и пророците, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят“. Суетните винаги искат изключителни чудеса, но „в Църквата всичко е ясно, Исус говори ясно: този е пътя“:

„Какво отговаря Аврам на онзи клет богат човек, който иска да му изпратят Лазар, за да намокри края на пръста си във вода и да разхлади езика му? Аврам е олицетворение на Бог, Отец. „Чедо спомни си…“, му отговаря Аврам. Светските хора са загубили името си; също и ние ако притежаваме светско сърце, сме изгубили името си. Но не сме сираци. До последния момент съществува сигурността, че имаме един Баща, който ни очаква. Нека Му се поверим, защото сред тази суета, Той ни нарича свои чеда. Не сме сираци“.

svt/ rv