Папата: общество отхвърлящо възрастните носи в себе си вируса на смъртта

„Възрастните са богатството на нашия народ“. Това каза Папа Франциск в катехистичната беседа на генералната аудиенция, която проведе на площад „Свети Петър“ в присъствието на повече от 20 хиляди вярващи и поклонници от цял свят. Папата продължи цикъла от катехистични беседи посветени на семейството, като по-специално се спря на възрастните, на които оповести Светият Отец, ще посвети и „катехичната беседа на генералната аудиенция идната сряда“.

„ Днешният катехизис и този през следващата сряда – каза Папата - ще бъдат посветени на възрастните или които в семейната среда наричаме баби и дядовци. Днес ще се спрем на настоящото проблематично състояние на възрастните, а следващия път на званието съдържащо се в тази възраст от живота. Благодарение на напредъка на медицината, живота се удължи: но въпреки това обществото не се е „увеличило“ за живота! Броят на възрастните се е удвоил, но нашите общество не са се организирали достатъчно, за да им направят място, с правилно отношение и конкретно внимание към тяхната уязвимост и достойнство. Докато сме млади, сме подтиквани да пренебрегваме старостта, сякаш е болест, която трябва да стои далеч. Но когато остареем, по-специално ако сме бедни, болни и сами, изпитваме пропуските на едно общество програмирано върху ефективността, което впоследствие  пренебрегва възрастните. Но възрастните са богатство и не могат да се пренебрегват“.

„При посещението си в един старчески дом – припомни Папата - Бенедикт ХVI изрече ясни и пророчески думи: „За качеството на едно общество, на една цивилизация, се съди и от начина по който се отнася към възрастните и мястото, което им е отредило в колективния живот“ (12 ноември 2012). Вярно е, вниманието към възрастните отличава една цивилизация. Отдава ли се внимание на възрастните в общество? Има ли място за тях в него? Общество в която няма място за възрастните, в което те са отхвърлени, защото създават проблеми, носи със себе си вируса на смъртта“.

Папа Франциск отбеляза, че „на Запад, учените представят настоящия век като „века на застаряването“: намалява броя на децата, увеличават се възрастните. Този дисбаланс ни предизвиква, дори e едно голямо предизвикателство за съвременното общество. Въпреки това, културата на печалбата настойчиво иска да покаже, че възрастните са една тежест, едно „бреме“. Не само не произвеждат, а са и в тежест. Какъв е резултата от това мислене? Тяхното отхвърляне. Грозно е да се видят отхвърлени възрастни, това е нещо лошо, това е грях!  Не се казва открито, но се прави! В това привикване към културата на ненужното има нещо презрително. Но ние сме свикнали да отхвърляме хората. Искаме да премахнем нашия повишен страх от слабостта и уязвимостта; но като прави така ние увеличаваме у възрастните страданието, че са непоносими и изоставени“.

Светият Отец сподели, че по време на служението си в Буенос Айрес е имал възможността да докосне с ръка тази реалност с всичките й проблеми. „Възрастните са изоставени и не само в материалния недостиг. Изоставените са в егоистичната неспособност да се приемат техните ограничения, които са отражение на нашите ограничения, в многобройните трудности, които трябва днес да преодолеят, за да оцелеят в една цивилизация, която не им позволява да участват, нито да бъдат референтни според консумисткия модел на „само младите могат да бъдат полезни и да се възползват“. Въпреки това, възрастните трябва да бъдат, за цялото общество, една резерва на мъдростта на нашия народ. С каква лекота се заглушава съвестта, когато липсва любовта!“ (Само любовта може да спаси, Ватикана 2013, стр. 83).

„Когато посещавах старческите домове – продължи Папа Бергольо - се спирах до говоря с всеки един и го питах как е, дали има деца, дали го посещават и кога е бил последния път, когато са дошли да го видят. При един такъв разговор една възрастна жена ми кажа, че последния път дъщеря й е дошла да я посети на Рождество Христово, а вече беше август. Осем месеца без да бъде посетена от децата, изоставена осем месеца. Това е смъртен грях! Когато бях дете, баба ни разказваше историята за един възрастен човек, който когато ядял супа се цапал, защото не можел да занесе лъжицата до устата си. Синът, който е бил главата на семейството, решил да го премести от масата, където всички се хранят в кухнята, където не се е виждал. Няколко дни след това вижда най-малкия си син да играе с едно дърво, чук и пирони. „Какво правиш?, го попитал бащата. „Правя една маса, татко?“, „Защо?“, попитал бащата. „Да е готова, когато остарееш, за да можеш да ядеш и ти там“. Децата имат повече съвест от нас!“, посочи Папата.

Папата Франциск припомни, че „в Църковната традиция съществува едно богатство от мъдрост, което винаги е подкрепяло културата на близостта към възрастните, на готовността да се придружава с любов и солидарност този последен етап от живота. Тази традиция е вкоренена в Свещеното Писание, както свидетелстват например думите в Книгата Премъдрост на Исус, син Сирахов: „Не отбягвай от разказите на старците, защото и те са се научили от бащите си; и ти ще се научиш от тях на разсъдителност и - кога потрябва, какъв отговор да дадеш” (8, 11-12). Църквата не може и не иска да се съобразява с манталитета на нетърпимост, и още по-малко на безразличие и презрение към старостта. Трябва да разбудим колективното чувство на благодарност, на признателност, на гостоприемство, които карат възрастния да се чувства жива част от неговата общност“.

„Възрастните са мъже и жени, бащи и майки – отбеляза Папата - които са били преди нас по нашия път, в нашия дом, в нашата всекидневна борба за един достоен живот. Те са мъже и жени от които сме получили много. Възрастният не е чужденец. Възрастният сме ние: след малко или много, неизбежно, дори и да не искаме да мислим за това. Ако не се научим да се отнасяме добре към възрастните, един ден ще се отнасят така и с нас“.

Светият Отец завърши, като подчерта, че „всички възрастни са в известна степен уязвими. Някои от тях са уязвими по по-особен начин, защото са сами и болни. Мнозина се нуждаят от грижите и вниманието на другите. Ще направим ли заради това крачка назад? Ще ги изоставим ли на съдбата им?, запита Папа Бергольо. Общество без близост, където безвъзмездността и обичта са на изчезване, е покварено общество. Църквата предана на Словото Божие, не може да толерира този упадък. Християнска общност в която близостта и безвъзмездието не са смятани вече на необходими, може да изгуби с тях своята душа. Където не да отдава почит на възрастните, няма бъдеще за младите“.

svt/ rv