Папа Франциск: Бог не прощава престорената святост

Ако се научим да правим добро, Бог „ще прости щедро всеки грях“. Онова, което Бог не прощава е лицемерието, „престорената святост“. Това каза Папа Франциск в размишлението си на утринната литургия в религиозен дом „Санта Марта“ във Ватикана.

В проповедта си Папата се спря на „привидните светци, за които е по-важна показността и на осветените грешници, които въпреки стореното зло, са се научили да вършат добро“. Като се позова на първото литургично четиво от книгата на пророк Исайя (1, 10.16-20), Светият Отец отбеляза, че „думите на пророка са императив и същевременно призив, идващ от Бог: „престанете да правите зло; научете се да правите добро“, като защитавате вдовиците и сираците. Онези за които никой не си спомня, изоставените възрастни, децата, които не ходят на училище и които не знаят да се кръстят“. Зад този императив и призив на Бог, се крие винаги призива за обръщането на сърцето, каза Папата:

„Как мога да обърна сърцето си? Като се науча да правя добро! Нечистотата на сърцето не се премахва, както се премахва едно петно. Премахва се като вървим по пътя на доброто, а не на злото. Как мога да правя добро? Много просто: „търсете правда, избавяйте угнетен, защищавайте сирак, застъпяйте се за вдовица“, казва пророкът. Нека си припомним, че най-бедните и нуждаещите сред народа на Израил са били сираците и вдовиците: отдавайте правосъдие на тях, отидете там където са раните на човечеството, където има страдание. Така, правейки добро, ще очистиш сърцето си“.

Обещанието за чистото сърце, за прошката, е дадено от самия Бог, който не държи сметка за извършените грехове на онзи, който обича конкретно ближния:

„Ако ти правиш това и вървиш по пътя по който те призовавам – ни казва Господ – „дори греховете ти да са като багрено, ще ги избеля като сняг“. Дори да ни изглежда преувеличено, това е истината. Господ ни дарява своята прошка. Господ прощава в изобилие, винаги и всичко. Но ако искаш да бъдеш простен, трябва да тръгнеш по пътя на доброто. Това е дар!“.

Папа Франциск се спря и на евангелският откъс, разказващ за Исус, който предупреждава учениците си да не постъпват като книжниците и фарисеите, които „говорят, а не вършат“ (Мт 23, 1-12). „Всички ние сме хитри и винаги намираме неправилния път, за да изглеждаме по-праведни от това, което сме: пътя на лицемерието“:

„Обръщането на книжниците и фарисеите е престорено, тяхното сърце е пълно с лъжа и не принадлежи на Господ, а на бащата на всяка лъжа, на дявола. Това е престорената святост. Исус предпочита винаги грешниците пред тях. Защо? Защото грешниците казват истината за себе си: „Стой далеч от мен Господи, защото съм грешник“,  казва свети Петър, докато молитвата на фарисеите и книжниците е: „Благодаря ти Господи, защото не съм грешник, а праведен…“. През втората седмица на Великите пости нека размишляваме над тези три неща: призива за обръщането на сърцето, дара на прошката, която ще ни даде Господ и капанът да тръгнем по пътя на лицемерието, на престореното обръщане на сърцето“.

svt/ rv