Папата се моли за преследваните християни в Сирия, Ирак и целия свят

В последния ден от духовните упражнения в Арича, Папа Франциск отслужи литургия за преследваните християни в Сирия, Ирак и целия свят. Въпреки  духовното и физическо усамотение през тези дни, Папата носи в сърцето си драмата на християните, които продължават да бъдат преследвани и брутално убивани, особено в Ирак и Сирия.

 Духовните упражнения за Папата и членовете на Римска курия се проведоха от 23 до 27 февруари в религиозния дом Божествения учител на тема „Служители и пророци на живия Бог“. Тази година те бяха проведени под ръководството на кармелитанския свещеник Бруно Секондин, почетен доцент по Модерна духовност и Основи на духовния живот в Григорианския университет. В основата на медитациите бе фигурата на пророк Илия, живял през  IXв. преди Хр. в Древния Израел, една от най-големите фигури в Стария Завет и защитник на вярата в Бога срещу идолите, почитан от християни, юдеи и мюсюлмани.

„От името на всички, и от мое име, искам да благодаря на Отца, за въздействието Му сред нас и за това, което е посял сред нас“, каза Папата при закриването на духовните упражнения. „Нека Господ помогне посятото семе да покълне. Пожелавам на всички да тръгнем оттук с парченце от кожуха на Илия, в ръката и в сърцето!“.

„Илия е пророк, който извършва своята мисия пътувайки, от Синай до Ливан; един пътуващ пророк. Струва ми се много подходяща фигура за момента и за този понтификат“, заяви отец Секондин. „Неговия живот е прогресивен път към свободата и вътрешната прозрачност. Той тръгва от външното, излизайки от своята територия, за да навлезе дълбоко в собствената идентичност и се срещне с Бог, но и с фалшивата религиозна идентичност на вярата. Целта на неговата мисия е да бъдем постепенно трансформирани от един Бог, различен от нашите представи и който е извън нашите територии, за да пречисти нашия живот и намерим смисъл да Му принадлежим“.

„Когато се възнася на небето, кожухът му пада на земята и неговия ученик Елисей го взима, облича го и се връща при Йордан да направи онова, което е направил господаря му – разделя водите с кожуха и преминава на отсрещния бряг, където го познават по духа на пророка.  Затова не бива  и ние да оставим да падне този кожух, а го вземем и разкриваме нови пътища за истината: за нас и за Бог, за несправедливостите и за страданията на бедните, за да поемем по пътя на братството“.

dg/ rv