Оскар за историята на една послушница

Oскар за най-добър чуждестранен филм спечели полският „Ида” на Павел Павликовски. Една деликатна и завладяваща творба в черно и бяло, снимана в комунистическа Полша, разказваща пътя на една млада послушница в търсене на своите корени и вяра. Публикуваме рецензията на Алесандра де Лука в италианския вестник „Авенире“.

За осемнадесет годишната Ана, послушница,  останала сираче и отгледана от монахини в комунистическа Полша през 60–те години, животът в манастира никога не е бил жертва за нея, защото не познава друг. За момичето, напълно откъснато от външния свят, вярата е нещо съвсем естествено. Игуменката на манастира знае добре това, затова подканя момичето преди да се отдаде на църквата, да прекара известно време с една леля, единствената оцеляла от нейното семейството и появила се внезапно след години мълчание.

Макар и с неохота, Ида се отдалечава от манастира, за да започне принудителното й формиране до една цинична и саморазрушителна жена, бивша участничка в антихитлеристката съпротива и настоящ член на партията. Лелята обвинява момичето, че иска да съсипе живота си, избирайки да се оттегли в манастир. Още повече, че Анна, разбира от леля си в най-шокиращата сцена на филма, че тя не е това, което смята че е. Истинското й име е Ида Лебенщайн и е еврейка.

Как младата жена ще съумее да вплете семейните корени и религиозното призвание?Леля и племеница тръгват в търсене на убиеца на родителите на момичето по време на войната и погребаните им тела. Разследването ще се превърне във възможност за двете жени да разкрият сърцата си, да се научат да се обичат и уважават.

Само в този момент на болезненото си пътуване, при контакт с моралните нищети на хората, Ида наистина отваря очите си за света и за себе си, опознавайки женствеността,която никога преди това не е виждала и чийто чар дори не е подозирала. Изкушението се явява под формата на един млад музикант, който иска да се ожени за нея и да я направи майка. След една нощ заедно, Ида изпитва за първи път желанието за собствено семейство. Но сега тя знае и призори изоставяйки мълчаливо младия мъж,за да се върне в манастира, загадъчното й и непроницаемо лице през целия филм, се озарява от нова радост. Остарявайки, Ида избира окончателно да се присъедини към Бог, но за първи път осъзнаваща своите действия.

Изключителна фотографска работа – строга и елегантна. Черно-бялата лента напомня за майстори като Робер Бресон и Ингмар Бергман, поетичен и лишен от всякаква реторика, подкрепен от солидна режисура, обогатена чрез ярки предни планове на главната героиня Ида, интерпретирана от красивата и магнетична Агата Требуховска, за първи път на големия екран. Филмът на полския режисьор Павел Павликовски, разпространен в италианските кинозали от Партенос, е едно от произведенията, които запленяват зрителя. И все пак интимната драма на Ида на фона на трусовете на историята, разтърсената от противоречия, които е призвана да преодолее, както и силата да прощава непростимото е смел избор, завладяващ публиката и журито на много международни фестивали в Лондон, Варшава, Торонто и Торино. Това показва как едно добро кино, със силни макар и трудни идеи, стига до публиката, не винаги упоена от тривиални предложения и одобрени от пазара.

ven/ avv.