2015-02-10 18:07:00

„Никога повече роби, а братя и сестри”


Изправени сме пред световно явление, което излиза извън компетентността на една само общност или държава. За побеждаване на робството, е необходимо „единно и глобално“ действие от страна на цялото общество. Това призовава Папа Франциск в посланието си за Световния ден на мира, който се отбелязва на 1 януари 2015.

За Папа Бергольо съвременното робство е «многолико»: това са жертвите на робския труд; мигрантите, лишени от свобода и имущество, подложени на физически злоупотреби, затваряни по нечовешки начин, изнудвани от работодателя, който подчинява законното им пребиваване на  работния договор; жертвите на сексуалното робство, особено жените, принудени да проституират или да бъдат продавани с цел брак; малолетните,  жертва на „търговията с органи“, наемани за войници, „за  просия, за незаконните дейности проституция или търговия с наркотици, или за замаскираните форми на международно осиновяване“, отвличани и пленявани от терористични групи.

Затова той апелира да се положат усилия срещу търговията с хора, нелегалния трафик на мигранти и многото други аспекти на робството, което съществува пред очите на „общото безразличие“. Необходими са справедливи закони, които да защитават основните права на човека, наред с „ефикасни механизми за контрол“, които да не допускат „корупция и безнаказаност“. Предлагаме пълния текст на папското послание:

Никога повече роби, а братя и сестри
В началото на Новата година, която приветстваме като благодат и дар от Бог за човечеството, бих искал да отправя към всички мъже и жени, към всички народи и нации в света, към ръководителите на държавите и правителствата и към различните религиозни лидери, моите най-искрени и горещи пожелания за мир, придружени от молитвите ми за прекратяването на войните и конфликтите в света и страданието, причинено от човешка ръка, от епидемии или опустошителни природни бедствия. Моля се по особен начин, подтикнат от общото ни призвание да сътрудничим с Бог и с всички хора с добра воля за насърчаване съгласието и мира в света, да можем да устоим на изкушението да действаме по начин, недостоен за човешка ни природа.

В Посланието си за мир от миналата година, аз говорих за "желанието за пълноценен живот ..., което включва копнеж за братство и което ни привлича към общение с другите и ни дава възможност да ги видим не като врагове или съперници, а като братя и сестри, които да приемем и прегърнем". Тъй като човек, по природа, е релационално същество, предопределено да се реализира в контекста на междуличностните отношения, вдъхновени от справедливостта и милосърдието, признаването и зачитането на неговите достойнство, свобода и автономност са от съществено значение за развитието му. Нарастващият бич на експлоатацията на човек от човека, обаче, сериозно уврежда живота ни в общение и призванието ни да изковем междуличностни отношения, белязани от зачитане, справедливост и милосърдна любов. За жалост, това противно явление, което води до погазване на основните права на другия и до унищожаване на свободата и достойнството му, приема разнообразни форми, на които искам да се спра на кратко, за да можем, в светлината на Божието Слово, да размишляваме за всички хора "вече не като роби, но като братя и сестри".

Вслушване в Божия план за човечеството
2. Темата, която избрах, ни припомня посланието на Свети Павел до Филимон, в което Апостолът насърчава своя сътрудник да приветства Онисим, който е роб на Филимон, но вече и християнин и, следователно, според Св. Павел, достоен да се счита за брат. Апостолът на народите пише: "Защото, може би, той заради това се отлъчи за малко време от тебе, за да го приемеш завинаги, не вече като роб, а по-горе от роб, като брат възлюбен."(Филимон 15-16). Като става християнин, Онисим става и брат на Филимон. Така обръщането в Христос, началото на живота като Негов последовател, предствалява ново рождение (срв 2 Кор 5:17; 1 Петър 1.3), което установява братството, като основополагаща връзка в живота на семейството и основа на социалния живот.

В Книгата на Битие (срв 1:7 -28) четем, че Бог създаде мъжът и жената и ги благослови да нарастват и да се множат: Той направи Адам и Ева родители, които, в отговор на Божията заповед да се плодят и множат, родиха първото братство, това между Каин и Авел. Каин и Авел са братя, защото излязоха от една и съща утроба и поради това имат същия произход, естество и достойнство като своите родители, създадени по образ и подобие на Бог.

Братството обаче, включва и многообразието и различията, които съществуват между братя и сестри, независимо от общото им рождение и същите им природа и достойнство. Ето защо, като братя и сестри, всички хора са свързани с другите, от които се различават, но и с които споделят един и същ произход, естество и достойнство. По силата на това, братството съставлява мрежата от отношения, които са от съществено значение за изграждането на човешкия род, създаден от Бог.

За съжаление, между сътворението, раказано в Книгата на Битие и новото рождение в Христос, чрез което вярващите стават братя и сестри на "първородния между много братя" (Рим 8:29), се намира негативната реалност на греха, който често застава на пътя на братството между хората и постоянно обезобразява красотата и благородството на нашето съществуване като братя и сестри в единното човешко семейство. Каин, не просто че не може да търпи брат си Авел, но и го убива от завист, като извършва така първото братоубийството. "Убийството на Авел от Каин е трагично свидетелство за радикалното отхвърляне на призванието за братство. Тяхната история (вж Битие 4:1-16) подчертава трудната задача, към която всички хора сме призвани, а именно, да живеем заедно, като се грижим един за друг".

Подобна е и историята за Ной и синовете му (вж Битие 9:18-27). Безчестието на Хам към баща му, кара Ной да прокълне непочтителния си син и да благослави онези, които му засвидетелстват почит, което води до неравнопоставеност между братята, родени от една и съща утроба.

В историята за произхода на човешкото семейство грехът на отчуждението от Бог, от фигурата на бащата и от тази на брата, става израз на отказа от общение, което поражда културата на поробване (вж Битие 9: 25-27) с всичките и последствия - отхвърляне и малтретиране на другите, нарушаване на достойнството и основните им права и институционализиране на неравенството - и предаването и от поколение на поколение. От тук и необходимостта от непрекъснато обръщане на сърцата към Завета, затвърден със саможертвата на Христос на кръста, и увереност, че: " дето се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие ... чрез Исус Христос" (Рим 5:20-21). Христос, възлюбеният Син (срв Мт 3:17), дойде да разкрие любовта на Отца към човечеството. Който чуе благата вест и отговори на призива и за обръщане на сърцето става за Исус “брат и сестра, и майка" (Матей 12:50), и поради това осиновено чедо на Отца Му (срв Еф 1:5).

Човек, обаче, не става християнин, чедо на Отца и брат или сестра в Христа, като резултат от властна Божия намеса, без упражняване на личната свобода: с една дума, без свободно обръщане в Христос. Да бъдеш Божие чедо е неразривно свързано с обръщане на сърцето: “Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името на Исуса Христа за прошка на греховете ви, и ще приемете дара на Светия Дух" (Деян 2:38). Всички онези, които отговориха с вярата и с живота си на Светипетровия призив, влязоха в братството на първата християнска общност (срв 1 Петър 02:17; Деян 1:15-16; 6:3; 15:23): юдеи и гърци, роби и свободни хора (срв 1 Кор 12:13; Гал 3:28). Различният произход и социален статус нямат ефект върху достойнството на никого, нито са пречка за принадлежност към Божия народ. Християнската общност е по този начин място на общение, живяно в любовта, споделяна между братя и сестри (срв Рим 12:10; 1 Сол 4:9; Евр 13.:1; 1 Петър 1:22; 2 Петер 1:7).

Всичко това показва, че Благата Вест на Исус Христос, чрез Когото Бог прави "всичко ново" (Откр 21:5), е способна да възобнови човешките взаимоотношения, включително и тези между роби и господари, като хвърля светлина върху общото между тях: осиновението в Отца и братството в Христос. Самият Исус казва на учениците Си: "Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае, що върши господарят му; а ви нарекох приятели, защото ви казах всичко, що съм чул от Отца Си "(Йоан 15:15).

Многото лица на робството вечра и днес
3. От незапомнени времена, различните човешки общества познават феномена на поробване на човек от човека. Съществуват периоди в човешката история, в които институцията на робството е била общоприета и регламентирана от закона. Това законодателство диктува кой е роден свободен и кой е роден в робство, както и условията при които един, свободен по рождение човек, може да загуби свободата си или да я възстанови. С други думи, самият закон допуска, че някои хора могат или би трябвало да се считат за собственост на друг човек, който от своя страна има правото свободно да се разпорежда с тях. Робът може да се купува и продава, подарява или придобива подобно на стока.

Днес, в резултат на положителното развитие на съзнанието на човечеството, робството се смята за престъпление срещу човешката личност и официално е премахнато в света. Правото на всеки човек да не бъде държан в робство или в принудително подчинение е признато от международното право като неприкосновено.

Въпреки че международната общност прие редица споразумения, за да се сложи край на робството във всичките му форми и изработи различни стратегии за борба с това явление, милиони хора и днес - деца, мъже и жени от всички възрасти - са лишени от свобода и са принудени да живеят в условия, сходни с робството.

Мисля за многобройните работници: мъже и жени, дори деца, подложени на робски труд и условия в различни сектори, формални и неформални, в домашни условия, в селското стопанство, в производството и минната промишленост; както в страни, където трудовите регулации не спазват международните норми и минималните стандарти, така, макар и незаконно, в страни, чието законодателство защитава работниците.

Мисля също, за условията на живот на многобройни имигранти, които по пътищата на в своята драматична одисея, често страдат от глад, биват лишени от свобода, ограбвани от техните притежания или са подлагани на физическо и сексуално насилие. Мисля, за онези сред тях, които дори когато успеят да дoстигнат целта си си след изтощителен път, белязан от страх и несигурност, нерядко са задържани в нечовешки условия. Мисля и за онези, които по различни социални, политически и икономически причини, са принудени да живеят нелегално, както и за тези, които, за да останат в рамките на закона, се съгласяват на неприемливи условия на живот и труд, особено в случаите, когато законодателството на една държава създава или позволява зависимост на работниците имигранти от работодателите им, като, например, когато законността на престоя им, се поставя в зависимост от трудовия им договор. Именно това се нарича "робски труд".

Мислите ми се обръщат и към тези, принудени да проституират, сред които и много деца, към сексуалните роби мъже и жени; към жените, принудени да се омъжат, към продаваните в брак и към тези, които след смъртта на съпруга си са предавани на близките му от ръка на ръкa, без да имат никакво право да дават или откажат съгласието си.

Не мога да забравя и за многоброините деца и възрастни, обект на трафик с цел продажба на органите им, за вербуваните за войници, просия и незаконни дейности, като производствотo и продажбата на наркотици, и за незаконните форми на международно осиновяване.

Не на последно място, мисля за всички, отвлечени и държани в плен от терористични групи, подчинени на целите им като бойци, за момичетата и жените използвани като сексуални робини. Много от тях изчезват завинаги, други биват продавани многократно, измъчвани, осакатени или убити.

Някои по-дълбоки причини за робството 
4. Днес като и в миналото, в основата на робството стои разбиране за човешката личност, което допуска възможността тя да бъде третирана като обект. Когато грехът покварява сърцето на човека и го отдалечава от неговия Създател и от ближните му, последните не се възприемат повече като имащи равно достойнство, като братя и сестри, споделящи обща човешка природа, а по-скоро като обекти за експлоатация. Човешката личност, създадена по образ и подобие на Бог, чрез насилие, измама и физическа или психологическа принуда, е лишавана от свобода, превръщана в стока, свеждана до собственост; с една дума, третирана като средство, а не като цел.

Наред с тази дълбока онтологична причина – отхвърлянето и незачитането на човешката природа на другия - съществуват и други причини, които помагат да се обяснят съвременните форми на робство. Сред тях, на първо място са бедността, недостатъчното развитие и отхвърлянето, особено, когато са съчетани с липса на достъп до образование или с оскъдна или несъществуваща възможност за работа. Не рядко, жертви на трафик и заробване стават хора, които търсят изход от състояние на крайна бедност. Подведени от фалшиви обещания за работа, те често се озовават в примката на престъпни мрежи, организиращи трафика на хора. Тези мрежи използват умело модерните информационни технологии, като начин да примамят деца и младежи от различни краища на света.

Друга причина за робството е корупцият от страна на хора, не спиращи пред нищо за финансова изгода. В действителност, поробването и трафикът на хора често се нуждаят от съучастието на посредници, кaто членове на полицията, държавни служители или на различни граждански и военни институции. "Това се случва, когато в центъра на икономическата система застават парите, а не човешката личност. В центъра на всяка социална или икономическа система, трябва да бъде личността, образ Божи, създадена, за да бъде господар на творението. Когато личността бива изместена от центъра, а в култ са издигнати парите, резултатът e поквара на ценностите".

Други причини за робството са въоръжените конфликти, насилието, престъпността и тероризмът. Множество хора са отвличани, за да бъдат продадени, използвани за бойци или сексуално експлоатирани, други са принудени да емигрират, изоставяйки всичко, което притежават: земя, дом, имущество и дори членове на семейството си. Те са принудени да търсят алтернатива на тези ужасни условия с риск на личното си достойнство и дори на живота си; те рискуват да бъдат въвлечени в порочен кръг, който ги прави жертва на мизерията и корупцията и техните пагубни последствия.

Съвместнa ангажиранoст за прекратяване на робството
5. Често, когато се разглежда явлението на трафика на хора, нелегалния трафик на имигранти и други известни и неизвестни форми на поробване, човек остава с впечатлението, че те възникват в контекста на общо безразличие.

За съжаление, това до голяма степен e вярно и затова бих искал да спомена огромните и често мълчаливи усилия на многобройни религиозни конгрегации, особено женски, в подкрепа на жертвите, извършвани в продължение на много години. Тези институти работят в трудни условия, често доминирани от насилие, и полагат огромни усилия, за да разбият невидимите вериги, оковаващи жертвите на трафиканти и експлоататори. Брънките на тези вериги, са изковани както от коварни психологически механизми, като изнудване и заплахи, отправяни срещу тях или техните близки, които правят жертвите зависими от техните експлоататори, така и от конкретни действия, като конфискуване на документи за самоличност и физическо насилие. Работата на религиозните конгрегации се осъществява в три основни области: предлагане помощ за жертвите, работа за тяхната психологическа и формативна рехабилитация и усилия за реинтегрирането им в обществото, в което живеят, или от което са дошли.

Тази огромна задача, която изисква смелост, търпение и постоянство заслужава признателниостта на цялата Църква и общество. Разбира се, тази дейност, сама по себе си, не може да сложи край на бича на експлоатацията на човешката личност. Необходим е троен ангажимент на институционално ниво: превенция, защита на жертвите и наказателно преследване на извършителите. Нещо повече, тъй като престъпните организации използват глобални мрежи за постигане на целите си, усилията за премахване на това явление изискват също съвместни глобални действия от страна на различните сектори на обществото.

Държавите следва да гарантират, че тяхното вътрешно законодателство, регулиращо миграцията, заетостта, осиновяването, офшорните предприятиа и продажбата на артикули, произведени от труд в нечовешки условия, деиствително зачита достойнството на човешката личност. Необходими са справедливи закони, които са съсредоточени върху човешката личност, защитаващи основните и права и възстановяването им, когато бъде нарушени. Такива закони, следва също да предоставят рехабилитация на жертвите и осигуряване на личната им безопасност с ефективни средства за контрол на прилагането на тези правила, които не оставят място за корупция и безнаказаност. Необходимо е също да се признае ролята на жените в обществото, включително посредством инициативи в секторите на културата и социалните комуникации.

Междуправителствените организации, в съответствие с принципа на субсидиарността, са призовани да прилагат координирани инициативи за борба с транснационалните мрежи на организираната престъпност, които се занимават с трафик на хора и нелегалния трафик на имигранти. Това изисква добро сътрудничество на различни равнища, включващи тези на националните и международни институции, както и организациите на гражданското общество и света на бизнеса.

Работодателите са длъжни да осигурят на служителите си достойни условия на труд и достойно заплащане, а също да гарантират, че форми на подчинение или трафик на хора не се извършват в дистрибуторските им вериги. Корпоративната социална отговорност е придружен от социалната отговорност на потребителя. Всъщност, всеки човек трябва да има съзнанието, че "покупателната дейност е винаги и морален акт, а не само икономически".

Организациите на гражданското общество, от своя страна, имат задачата да повишат осведомеността и да насърчават всички необходими стъпки за борба и изкореняване на културата на поробване.

През последните години Светият престол, съпричастен към болката на жертвите на трафик и отразяващ гласа на религиозните организации, помагащи им по пътя към свободата, многократно увеличи своите призиви към международната общност за сътрудничество и взаимодействие между различните институции, за да се сложи край на този бич в обществото. Освен това бяха организирани срещи с цел да се даде гласност на явлението трафик на хора и да се улесни сътрудничеството между различните институции, включително и с експерти от академичните среди, от международни организации и полицеиски органи от различните страни на произход, транзит и дестинация на имигрантите, както и представители на църковни групи, които работят с жертвите. Надеждата ми е, че тези усилия ще продължат да нарастват през идните години.

Глобализиране на братството, а не робството или безразличието
6. В делото си да "провъзгласява истината на Христовата любов в обществото", Църквата се ангажира постоянно с благотворителни дейности, вдъхновени от истината за човешката личност. Нейната задача е да покаже на всички пътя към обръщането на сърцата, което ни позволява да променим начина, по който виждаме нашите ближни и да открием във всеки един брат или сестра в общото ни човешко семейство и да признаем и приемем присъщото им достойнство в истина и свобода. Това може да се види ясно в историята на Жозефин Бакита, светицата от района на Дарфур в Судан, отвлечена на девет годишна възраст от търговци на роби и продадена на брутални господари. Впоследствие - след болезнени преживявания - тя се превръща в "свободна дъщеря на Бог", благодарение на вярата си, живяна в религиозно посвещение и в служба на другите, особено на най-малките и слабите. Тази светица, живяла в началото на ХХ век и днес е изключителен свидетел на надеждата за многоброините жертвите на робството и укрепва усилията на всички, посветени на борбата срещу тази "отворена рана в тялото на съвременното общество, бич върху тялото Христово".

В светлината на всичко това, искам да призова всеки, в съответствие със специфичната му роля и отговорности, да покаже жест на братство към тези, държани в състояние на робство. Нека да се запитаме, като индивиди и като общности, дали се чувстваме предизвикани да откликнем, когато, в ежедневието си, срещнем хора, които биха могли да бъдат жертви на трафик, или когато сме изкушени да купим предмети, които е вероятно да са произведени чрез експлоатацията на други. Някои от нас, поради безразличие, по икономически причини или залисани в ежедневните тревоги, затваряме очи. Други, обаче, избират да направят нещо положително, да се присъединят към граждански сдружения или да практикуват малки, ежедневни жестове. Да предложим блага дума, поздрав или усмивка не ни струва нищо, но те могат да дадат надежда, да отворят врати, както и да променят живота на друг човек, който живее в невидимост; те също могат да променят и нашия живот по отношение на тяхната реалност.

Трябва да разберем, че сме изправени пред глобално явление, което надхвърля компетентността на една общност или държава. За да го отстраним, имаме нужда от мобилизация, сравнима по размер с тази на самото явление. Поради тази причина, призовавам спешно всички мъже и жени с добра воля, от близо и далеч, включително тези на най-високите нива на гражданските институции, които са свидетели на бича на съвременното робство, да не стават съучастници на това зло, да не се отвръщат от страданията на нашите братя и сестри, които са лишени от свободата и достойнството си. Вместо това нека да имаме смелостта да докоснем страдащата плът на Христос, която става видима в лицата на тези безбройни хора, които Той нарече "Мои най- малки братя" (Мат 25:40, 45).

Знаем, че Бог ще попита всеки от нас: "Какво стори с брата си" (вж Ген 4.9 до 10). Глобализацията на безразличието, която днес обременява живота на толкова много много наши братя и сестри, изисква ot всички нас, да изковем една нова глобализация на солидарност и братство, които да им дадат нова надежда и да им помогнат да продължат напред с кураж, независимо от проблемите на нашето време и нови хоризонти, които те разкриват и които Бог поставя в нашите ръце.

Превод Бистра Пищийска








All the contents on this site are copyrighted ©.