2015-02-09 10:42:00

Папа Франциск: пазители на Земята, а не господари


За разрешаването на тежките проблеми, като глада по света, трябва да се разреши на първо място проблема с  корена на всички злини - несправедливостта. Това подчертава Папа Франциск във видеопослание към участниците в международна конференция в Милано на тема „ЕКСПО на идеите, италианският модел за изхранването на планетата, между иновации и устойчиво развитие“, в подготовка на световното  изложение, чийто домакин е Милано през 2015. На събитието участват представители на политиката и институциите, мениджъри и предприемачи, представители на международни организации и асоциации.

 

Папата констатира, че въпреки многобройните организации и различните намеси на международната общност за прехраната, ние сме свидетели на онова, което свети Йоан Павел II определя  като „парадокс на изобилието“:  „Има храна за всички, но не всички могат да се хранят, докато в същото време сме свидетели на разхищенията, излишъка, крайния консумизъм и употребата на храна за други цели“.

 

За съжаление, този парадокс продължава да съществува, отбеляза Папа Франциск. «Малко теми като тази за  глада  дават възможност за толкова  много спекулации  и са податливи на манипулация от статистически данни, изисквания за национална сигурност, корупцията или от болезнения отзвук от икономическата криза“.

 

За преодоляването на тези спекулации, Папата предложи на участниците в срещата три конкретни поведения.

 

От неотложните неща към приоритетите

„Имайте прагматичен поглед и сърце, насочени не към разрешаването на спешните нужди, което е само временно, а по-скоро към разрешаването на структурните причини на бедността“.

 

Ако наистина искаме да разрешим проблемите и да не губим време в спекулативни разговори, поясни Папата, „е необходимо да се преборим с корена на всички злини: несправедливостта“:

 

„За осъществяването на това, е необходимо да вземем някои приоритетни решения: да са откажем от абсолютната автономия на пазарите и финансовата спекулация и да работим преди всичко над структурните причини за несправедливостта“.

 

Свидетели на милосърдието

„Политиката е възвишено призвание и е една от най-безценните форми на милосърдие, защото търси общото благо“, посочи Папа Франциск. Въпреки това „трябва да се убедим, че милосърдието е принципа не само за микро-взаимоотношенията: приятелски, семейни или на малка група, но също и на макро-взаимоотношенията, като социалните, икономическите и политически връзки“.

 

Откъде трябва да се изходи за една разумна икономическа политика? Кои са приоритетите за един истински политик? Кои са стълбовете за призования да управлява обществените работи?, запита риторично Папата.

 

„Отговорът е един: достойнството на човешкия живот и общото благо“. Но за съжаление, констатира Светият Отец, „тези два стълба, които трябва да структурират икономическата политика, често изглеждат като външно прибавени придатъци, за да завършат един политически разговор без перспективи и програми за истинско цялостно развитие“ (EG, 203).

 

Папата апелира международните представители да бъдат смели и да не се страхуват да бъдат запитвани в „политическите и икономически проекти от по-обширния смисъл на живота, защото това ще ви помогне да служите наистина на общото благо и ще ви даде сили в умножаването и достъпността за всички до земните блага“.

 

Пазители, а не господари на земята

Папата припомни думите си, казани при посещението си в седалището на Организацията по прехраната и земеделието към ООН: „Бог прощава винаги обидите и злоупотребите; Бог винаги прощава. Хората прощават понякога. Земята не прощава никога! Съхранявайте майката земя, за да не ни отвърне с разрушението“ (Слово към ОПЗ, 24 ноември 2014).

 

"Пред благата на земята сме призвани никога да не губим от погледа си нито произхода им, нито целите  им, за да можем да изградим един справедлив и солидарен свят“, посочи Папата, цитирайки Социалната доктрина на Църквата.

 

Земята, припомни Папата, „ни е поверена, за да бъде за нас като майка, която може да даде необходимото на всеки един от нас. Земята не е наследство, което сме получили от нашите родители, а е заем от нашите деца, за да можем да я пазим, култивираме и един ден да им я върнем. Земята е щедра и не лишава от нищо онзи, който я пази. Земята, която е майка за всички, иска респект, а не насилие или по-лошо арогантно отношение. Трябва да я върнем на нашите деца в по-добри условия, опазена, защото е заем, който те ни дадоха“.

 

Папата припомни, че съхранението на земята, не е ексклузивно задължение на християните, а се отнася до всички и цитира проповедта си за началото на неговото Свети Петрово служение: „Призовавам всички заемащи отговорни роли в икономическата, политическата и социалната сфера, всички мъже и жени с добра воля: нека бъдем пазители на творението, на Божия промисъл вписан в природата, пазители на другия, на средата; нека не позволяваме знаците на разрухата и смъртта да придружават пътя на този наш свят! Но за да съхраняваме, за да пазим, трябва също да се грижим за себе си… Не трябва да се страхуваме от добротата и нежността. Трябва да пазим земята не само с добротата, но и с нежността“.

 

Накрая Папата подчерта, че във всичко трябва да изхождаме на първо място от приоритета на човешкото достойнство, от стремежа да бъдем свидетели на милосърдието и смелостта да съхраняваме замята, която е майка за всички.

 

svt/ rv








All the contents on this site are copyrighted ©.