2014-03-28 14:58:42

Ватиканско издание за десетгодишния престой на монс. Ронкали в България


RealAudioMP3 Точно един месец преди канонизацията на Блажен Йоан ХХІІІ, в зала Маркони на Радио Ватикана бе представена книгата „Църковното насърчение на монсеньор Ронкали в България (1925-1934)”, публикувана от ватиканското издателство Лев. На представянето присъства и нейния автор Кирил Карталов, един от изследователите на папската дипломация и понтификата на Йоан Павел ІІ, който заедно с него също ще бъде обявен за светец от Папа Франциск на 27 април на площад Свети Петър във Ватикана.

Книгата е историческо-дипломатически анализ на почти десегодишната мисия на монс. Анджело Ронкали – бъдещия Папа Йоан ХХІІІ – в България, която оказва огромно значение за формирането му като личност и духовник. Не само това, поставя основите на дипломатическите ни отношения със Светия Престол и дава силен тласък на пастирската дейност на Църквата. „Българското десетилетие на монсеньор Ронкали е важна глава в биографията на един човек, избран за Папа през 1958 и направил завой към единението на християнските църкви”, припомня в книгата си Кирил Карталов.

Презентацията уважиха ватикански представители, историци, сред които директорът на ватиканското издателство LEV дон Джузепе Коста, българския посланик към Светия Престол Кирил Топалов, посланика на Малтийския орден в България Камило Дзуколи, проф. Красимир Станчев от университета "Рома Тре". Уникалността и важната стойност на научния труд изтъкнаха в изказванията си експерти, сред които председателят на Папския комитет за исторически науки отец Бернард Ардура и професор Масимо де Леонардис, доцент към Католическия университет в Милано, чийто възпитаник е Кирил Карталов.

Професор де Лаурентис се спря на отделни аспекти от умелия дипломатически подход на монс. Ронкали към някои деликатни въпроси свързани с македонската общност и с царското семейство от които изпъкват отличителните черти на „дипломата Ронкали”: „твърдото следване на принципите и получените указания, придружени същевременно от милосърдието към хората, дори когато оценката им към тях е строга”. Не на последно място той посочи и отношенията между католиците от латинския и източния обред и отношенията с православната общност, което оформя впоследствие „икуменическата натура на бъдещия Папа”.

Широк и задълбочен историчеко-политически анализ на контекста в който монс. Ронкали работи и свещенодейства направи доцент Рита Толомео от римския университет „Сапиенца”, като неизбежно застъпи и въпроса доколко Папа Ронкали може да се нарича „български” папа:

„Несъмнено, българския опит оставя по-силни следи у Папа Йоан ХХІІІ, отколкото като папски представител в Турция, Гърция и Франция. България оставя незаличими следи в неговото сърце, въпреки че за някои страната не е хубава и подредена, но за него тя остава винаги най-красивата. За мен той е български папа. Няма нужда от паметници, като например в Истанбул. Фактът, че обикаля страната, за да опознае лично католическото присъствие, особено от източния обред, показва желанието му да почувства изцяло страната. Към това се прибавя и обичта му към хората, които познава, както и към целия български народ”.

Това е първото издание на български автор публикувано от ватиканското издателство, което разкрива нови възможности за сътрудничество, подчерта дон Джузепе Коста:

„Смятам това за предизвестяващ знак. Надявам се подобни публикации да се увеличат. Този нов сигнал разкрива нови намерения както към Комитета за исторически науки, така и от страна на Църквата”.

Обширният и добре документиран труд от 330 страници се базира на нови архивни материали от Ватиканския секретен архив, Държавния ватикански секретариат и Конгрегацията за Източните църкви. Българският вариант на книгата, озаглавен „Монсеньор Ронкали и неговата апостолическа мисия в България” с преводач Елица Попова, се появява в контекста на канонизацията на „българския папа”, но нейния прочит надхвърля научно-историческите граници и може да бъде ориентир за бъдещето, каза Кирил Карталов:

„Днес в България ние нямаме хора, духовни водачи, на които безрезервно да вярваме и които да ни водят в това достатъчно тъмно време. В момента светът се позовава на Папа Франциск, защото вижда в него един духовен водач, духовен водач, който може би знае как да вдъхне нова светлина във вярата. България трябва също да следва тази светлина без предразсъдъци и без предубеждения”.

Димитър Ганчев












All the contents on this site are copyrighted ©.