Ватиканско издание за десетгодишния престой на монс. Ронкали в България
Точно един месец преди
канонизацията на Блажен Йоан ХХІІІ, в зала Маркони на Радио Ватикана бе представена
книгата „Църковното насърчение на монсеньор Ронкали в България (1925-1934)”, публикувана
от ватиканското издателство Лев. На представянето присъства и нейния автор Кирил Карталов,
един от изследователите на папската дипломация и понтификата на Йоан Павел ІІ, който
заедно с него също ще бъде обявен за светец от Папа Франциск на 27 април на площад
Свети Петър във Ватикана.
Книгата е историческо-дипломатически анализ на почти
десегодишната мисия на монс. Анджело Ронкали – бъдещия Папа Йоан ХХІІІ – в България,
която оказва огромно значение за формирането му като личност и духовник. Не само това,
поставя основите на дипломатическите ни отношения със Светия Престол и дава силен
тласък на пастирската дейност на Църквата. „Българското десетилетие на монсеньор
Ронкали е важна глава в биографията на един човек, избран за Папа през 1958 и направил
завой към единението на християнските църкви”, припомня в книгата си Кирил Карталов.
Презентацията
уважиха ватикански представители, историци, сред които директорът на ватиканското
издателство LEV дон Джузепе Коста, българския посланик към Светия Престол Кирил Топалов,
посланика на Малтийския орден в България Камило Дзуколи, проф. Красимир Станчев от
университета "Рома Тре". Уникалността и важната стойност на научния труд изтъкнаха
в изказванията си експерти, сред които председателят на Папския комитет за исторически
науки отец Бернард Ардура и професор Масимо де Леонардис, доцент към Католическия
университет в Милано, чийто възпитаник е Кирил Карталов.
Професор де Лаурентис
се спря на отделни аспекти от умелия дипломатически подход на монс. Ронкали към някои
деликатни въпроси свързани с македонската общност и с царското семейство от които
изпъкват отличителните черти на „дипломата Ронкали”: „твърдото следване на принципите
и получените указания, придружени същевременно от милосърдието към хората, дори когато
оценката им към тях е строга”. Не на последно място той посочи и отношенията между
католиците от латинския и източния обред и отношенията с православната общност, което
оформя впоследствие „икуменическата натура на бъдещия Папа”.
Широк и задълбочен
историчеко-политически анализ на контекста в който монс. Ронкали работи и свещенодейства
направи доцент Рита Толомео от римския университет „Сапиенца”, като неизбежно
застъпи и въпроса доколко Папа Ронкали може да се нарича „български” папа:
„Несъмнено,
българския опит оставя по-силни следи у Папа Йоан ХХІІІ, отколкото като папски представител
в Турция, Гърция и Франция. България оставя незаличими следи в неговото сърце, въпреки
че за някои страната не е хубава и подредена, но за него тя остава винаги най-красивата.
За мен той е български папа. Няма нужда от паметници, като например в Истанбул. Фактът,
че обикаля страната, за да опознае лично католическото присъствие, особено от източния
обред, показва желанието му да почувства изцяло страната. Към това се прибавя и обичта
му към хората, които познава, както и към целия български народ”.
Това е първото
издание на български автор публикувано от ватиканското издателство, което разкрива
нови възможности за сътрудничество, подчерта дон Джузепе Коста:
„Смятам
това за предизвестяващ знак. Надявам се подобни публикации да се увеличат. Този нов
сигнал разкрива нови намерения както към Комитета за исторически науки, така и от
страна на Църквата”.
Обширният и добре документиран труд от 330 страници се
базира на нови архивни материали от Ватиканския секретен архив, Държавния ватикански
секретариат и Конгрегацията за Източните църкви. Българският вариант на книгата, озаглавен
„Монсеньор Ронкали и неговата апостолическа мисия в България” с преводач Елица Попова,
се появява в контекста на канонизацията на „българския папа”, но нейния прочит надхвърля
научно-историческите граници и може да бъде ориентир за бъдещето, каза Кирил Карталов:
„Днес
в България ние нямаме хора, духовни водачи, на които безрезервно да вярваме и които
да ни водят в това достатъчно тъмно време. В момента светът се позовава на Папа Франциск,
защото вижда в него един духовен водач, духовен водач, който може би знае как да вдъхне
нова светлина във вярата. България трябва също да следва тази светлина без предразсъдъци
и без предубеждения”.