Монс.Спитерис: с православните съпоставяне на Светипетровия примат и синодалността
Връзката между примата
на Петър и “синодалността”. Това е един от първите въпроси в съпоставката между католици
и православни, а също и един от най-деликатните в икуменическия диалог между двете
Църкви. На него се спира архиепископът на Корфу, монс. Йоанис Спитерис, член на Смесената
теологична комисия за католическо- православен диалог, на първа линия в тези дни
на молитва на Седмицата за християнско единение.
********** Диалогът с православните
имаше за цел не да открие синодалността – защото синодалността не може да бъде пренебрегната,
тя е вътре в самата структура на Църквата, пожела я нашият Господ – но поне да има
институции, за да може синодалността да бъде в хармония с примата на Папата. Това,
естествено, не е лесно. Необходимо е да се намери начинът и това несъмнено е желанието
на Папата и на епископите: съжителството на примата на Петър и на един постоянен
синодален орган, който не е само синодален орган – Синодът на епископите, който се
събира от време на време и дава съвети на Папата – но една фактическа синодалност,
ефикасна, която заедно с епископа на Рим решава за цялата Църква по редовен път. Следователно,
необходимо е да се намери начин. Не е лесно, обаче централната тема на последните
срещи със Смесената комисия е именно приматът и синодалността. Вече сме приготвили
текст, който трябва да бъде приет от Комисията в неговата цялост, на събранието, което
ще се проведе от 15 до 23 септември т.г. в Нови Сад, Сърбия. Надявам се, че би могъл
да се постигне текст, който да от помощ за Църквите.
Едновременно с трудностите,
обаче има и много хубави неща. Вторият Ватикански събор в документа Ut unum sint говори
за пречистване на историческата памет. Вярвам, че проблемът са въпросите от миналото,
които и днес оказват влияние, вместо истинските догматични проблеми. В крайна сметка
винаги е вярно, че са повече нещата, които ни обединяват, отколкото онези, които ни
разделят. Необходимо е преобръщане на сърцата, промяна на манталитета, за да се приеме
другият с неговото различие. Разликите не са противоречие, те са допълнение, често
пъти го повтаряме. Тук, в Гърция, трябва да кажа, че изпитваме голяма симпатия към
Папа Франциск. Почти всеки ден вестниците говорят за него, това е положително: той
променя манталитета, начинът да се види другият. Вярвам, че Светият Дух работи. Не
трябва да се обезкуражаваме.