Папа Франциск повери Църквата на майчината закрила на Дева Мария от Фатима

„Бог ни изненадва, Бог иска от нас преданост, Бог е нашата сила”. Това посочи Папа Франциск в проповедта на литургията, която предстоятелства на площад „Свети Петър”, пред статуята на Дева Мария Фатимска в присъствието на повече от 100 хиляди вярващи и поклонници от цял свят, дошли в Рим за „Деня на Дева Мария”. „Майката Божия ни помага да позволим на Бог да ни изненада, без да Му се съпротивляваме, да Му бъдем предани, да Го възхваляваме и благодарим, защото Той е нашата сила”.

Дева Мария, „смирено и уязвимо като нас създание”, бе избрана да бъде „Майката на Бог, Майка на своя Създател”. Гледайки към Мария, Папа Франциск призова вярващите да размислят над три реалности: Бог ни изненадва, Бог иска да сме предани, Бог е нашата сила. Бог ни изненадва, поясни Папа Бергольо, „също като в разказът от първото литургично четиво, разказващ за Нааман, водач на войската на цар Арам, болен от проказа, който отговаряйки на Божието искане се потапя във водите на река Йордан. Искане, което предизвиква у него недоумение, но въпреки това се потапя в реката и веднага бива изцелен” (2 Цар. 5, 14-17):

„Ето, Бог ни изненадва; Той се открива и ни дарява своята спасителна любов в бедността, в уязвимостта и смирението. Иска от нас само да следваме неговото Слово и да Му се доверим”.

Това изпитва Дева Мария, която „пред Ангелското благовестие не скрива своето учудване”, удивлението да види, че „Бог, за да стане човек избра именно нея, едно обикновено момиче от Назарет”, която не е извършила велики дела, но се доверява на Бог:

„Бог винаги ни изненадва, разчупва нашите схеми, подлага в кризи нашите проекти и ни казва: довери ми се, не се страхувай, излез от себе си и Ме следвай!”.

Светият Отец отправи към присъстващите въпроси, докосващи сърцето на всеки християни:

„Позволявам ли на Бог да ме изненада, така както направи Мария, или се затварям в моите материални, интелектуални и идеологически сигурности, в сигурността на моите проекти? Позволявам ли наистина на Бог да влезе в моя живот? Как му отговарям?”.

Бог, прибави Светият Отец Папата, ни отговаря с Неговата любов, но „иска от нас преданост в следването”, както четем в посланието на Свети Павел в което Апостолът се обръща към своя ученик Тимотей, казвайки му да „помни винаги Христос и да постоянства във вярата” (2 Тим 2, 8-13). Колко пъти, отбеляза Папата, „сме ентусиазирани от някоя инициатива, но след първата срещната трудност изоставяме всичко?”:

„Това се случва и при важните решения в живота, като брака. Трудността да сме постоянни, да бъдем верни на взетите решения, на поетия ангажимент. Често е лесно да се каже „да”, но след това ни е трудно да повтаряме всеки ден това „да”. Не сме способни да бъдем верни”.

Мария през своя живот, каза Папата, „многократно каза своето „да” на Бог, както в радостните, така и в болезнените моменти”. Множество „да”, чиято кулминация е под Кръста. „Аз винаги ли съм християнин или съм християнин „с паузи”?”, запита още Папата:

„Културата на временното и релативното навлиза и във вярата. Бог иска от нас да Му бъдем предани, всеки ден, във всекидневните действия и дори понякога да не сме Му предани, Той винаги е предан и с неговото милосърдие никога не се уморява да ни протегне ръка и да ни вдигне, да ни насърчи да поемем отново по пътя, да се завърнем при Него и да Му покажем нашата слабост, за да ни дари своята сила”.

Папа Франциск посочи, кой е истинския път на всеки вярващ:

„Това е окончателен път: винаги с Господ, дори в нашите слабости, дори и с нашите грехове. Никога не трябва да тръгваме по пътя на временното, защото води към смъртта. Вярата е преданост завинаги, като тази на Дева Мария”.

Бог ни изненадва, Бог иска да сме предани, Бог е нашата сила, завърши Папата. След като припомни евангелският откъс, разказващ за десетимата прокажени, които искат от Исус да ги изцели, подчерта, че единствено самарянина се връща за да възхвали Бог и да Му благодари (Лука 17, 11-19). След Благовещението, също Дева Мария благодари и възхвалява Бог. „Всичко е дар от Него. Той е нашата сила”, припомни Папата:

„Колко пъти си благодарим в семейството? Думата „благодаря” е една от ключовите думи за съжителството”. „Може ли”, „извинявай”, „благодаря”: ако в едно семейство тези думи се казват често, то семейството пребъдва. Колко пъти казваме благодаря на онзи, който ни помага, който е близо до нас и ни придружава в живота? Често пъти смятаме всичко за даденост. Така е и в отношението ни с Бог. Лесно е да се отиде при Господ и да Му се поиска нещо, но не и да Му благодарим”.

В края на Светата литургия, Папа Франциск повери Църквата на закрилата на Дева Мария от Фатима:

„Блажена Дево Марийо от Фатима, с подновена благодарност за твоето майчино присъствие, присъединяваме нашия глас към всички поколения, които те наричат Блажена. Закриляй нашия живот в твоята прегръдка. Научи ни на твоята любов към малките и бедните, към отхвърлените и страдащите, към грешниците и смутените в сърцето. Събери всички под твоята закрила и повери всички на твоя възлюбен Син, нашия Господ Исус”.

На молитвата Ангел Господен, Светият Отец благодари на вярващите, дошли в Рим от всяко кътче на света за „Деня на Дева Мария”. По-специално Папата се обърна към децата от Международния оркестър за мира „Малки отпечатъци” (Piccole impronte), националната Асоциация на инвалидите от трудови злополуки, „младежите от Рим, които през изминалите дни бяха ангажирани в мисията „Исус в центъра” и затворниците от затвора в Кастровилари.

В навечерието на „Деня на Дева Мария”, 12 октомври, Папа Франциск посрещна във Ватикана статуята на Дева Мария от Фатима, която в следобедните часове, с процесия, премина през изпълнения с хиляди вярващи и поклонници площад „Свети Петър”. Майката Божия, посочи Папата в катехистичната си беседа пред вярващите, „ни учи да дарим своята „плът” на Христос, за да може Той да продължи да живее сред хората”. В размишлението си Папата се спря над трите основни елемента на вярата на Дева Мария: „развързва възлите на греха, непослушанието и неверието”; „дава човешка плът на Исус” и „вярата на Мария е път”.

Да вярваш в Исус, подчерта Папата, „означава да Му поднесем нашата плът със смирението и смелостта на Мария, за да може Той да продължи да живее сред хората; означава да му поднесем нашите ръце, за да помилва малките и бедните; нашите нозе, за да върви към братята; но преди всичко нашето сърце, за да обичаме и взимаме решения според волята Божия”.

Накрая обръщайки се към статуята на Дева Мария от Фатима, Папата завърши: „тази вечер, о Майко, ти благодарим за твоята вяра, силна и смирена жено, и се поверяваме отново на теб, Майко на нашата вяра”.

svt/ rv