Открит диалог с невярващите

Наскоро италианският ежедневник „La Repubblica” публикува писмо на Папа Франциск в което отговаря на въпроси за вярата, отправени му чрез всекидневника от неговия основател и бивш директор Еудженио Скалфари. Представяме ви синтез на писмото на Папа Франциск, което предизвика голям обществен интерес в Италия.

******
„Настъпи времето”, а Вторият Ватикански събор даде началото на един сезон на „отворен и без предубеждения диалог, който отваря отново вратите за една сериозна и плодоносна среща”. Това пише Папата, отговаряйки на Скалфари, който се определя като „невярващ от дълги години очарован и заинтересуван от проповедта на Исус от Назарет”. Папа Франциск говори за един парадокс: фактът, че през вековете на модернизма „християнската вяра, чиято новост и отражение върху човешкия живот още от самото начало са изразени именно чрез символа на светлината, често е заклеймявана като „мрак на суеверието”, което се противопоставя на светлината на разума. Така се стигна до некомуникативността между Църквата и културата с християнско вдъхновение, от една страна, и модерната култура с просвещенски оттенък от друга.

Папата, цитирайки Енцикликата „Светлината на вярата” (Lumen Fidei), подчертава, че „вярата не е неотстъпчива, а израства в съжителството зачитащо другия. Вярващият не е арогантен; напротив, истината го прави смирен, съзнаващ, че повече отколкото да я притежаваме, тя е тази която ни обгръща и притежава. Не може да сме безчувствени, защото сигурността от вярата ни подтиква да вървим, прави възможно свидетелството и диалога с всички”.

Папата споделя, че за него вярата се е „родила от срещата с Исус”, една „лична среща, която е докоснала” неговото сърце и е дала „насока и нов смисъл” на живота му. Но „без Църквата – посочва – не бих могъл да се срещна с Исус, съзнавайки същевременно, че онзи огромен дар, който е вярата, е съхраняван в чупливите глинени съдове на нашата човешка природа”. „Сега – пише Папа Франциск – именно изхождайки от тук, от този личен опит на вярата живяна в Църквата, се чувствам спокоен, четейки вашите въпроси и в търсенето, заедно с вас, на пътищата по които можем вероятно да започнем да вървим заедно”.

Спирайки се на сърцевината на въпросите на Скалфари, Папа Франциск припомня, че Исус проповядва „като човек притежаващ власт”, изцелява, призовава учениците да го следват, прощава…неща, които в Стария Завет, са от Бог и само от Бог. Християнската вяра е убедена именно в това: „че Исус е Син Божий, който дойде за да дари живота си и да отвори на всички пътя на любовта”. Ето защо, прибавя Папата, „вие сте прав многоуважаеми г-н Скалфари, когато виждате във въплъщението на Сина Божий, опората на християнската вяра”.

На въпроса коя е оригиналността на християнската вяра, Папата посочва, че тя се състои „във факта, че вярата ни прави участници в Исус, във връзката, която Той има с Отца, който е „Авва” и на тази светлина, във връзката, която Той има с всички хора, включително и неприятелите, в знака на любовта”. Ето защо, „оригиналността на Исус е заради комуникацията, а не чрез изключването”. От тук следва също, „което не е маловажно, онова разграничение между религиозната и политическата сфера, утвърдено от евангелските думи „отдайте, кесаревото кесарю, а Божието Богу” (Мат. 22, 21), подчертани от Исус и върху които, с големи трудности, се изгради историята на Запада”.

На въпроса за Божиите обещания към евреите Папата посочва, че „преди всичко благодарение на Втория Ватикански събор, преоткрихме, че за нас еврейският народ и до днес е „свещеният корен” от който се роди Исус и, че „Бог остана винаги предан на завета сключен с Израил и, че през ужасните изпитания от последните векове, евреите запазиха тяхната вяра в Бог. Именно за това, ние никога не можем да им се отблагодарим достатъчно, както Църква, така и като човешко семейство. Те, именно чрез тяхното постоянство във вярата към Бога на завета, припомнят на всички нас, също християните, че сме в постоянно очакване, като на поклонничество, на завръщането на Господ. Ето защо, трябва винаги да сме отворени към Него и да не преписваме на себе си онова, което сме постигнали”.

Скалфари пита дали християнският Бог прощава на онзи, който не вярва и не търси вярата. „Като имаме предвид, че Божието милосърдие е безгранично – което е нещо съществено – ако се обръщаме към него с искрено и съкрушено сърце, въпросът за онзи, който не вярва в Бог се помества в следването на личната съвест. Грехът, също и за онзи, който няма вяра, изпъква когато върви срещу съвестта. Вслушването и следването на съвестта означава да се вземе позиция пред онова, което е видяно като добро или като зло. В това решение е под въпрос добротата или коварността на нашите действия”.

Що се отнася до съществуването или не на абсолютната истина, Папата пояснява: „аз не бих говорил, дари пред онзи който вярва, за „абсолютна” истина, защото абсолютното е онова, което е несвързано, т.е. лишено от всякаква връзка. Истината, според християнската вяра, е любовта на Бог за нас в Исус Христос. Следователно, истината е една взаимна зависимост! От друга страна е вярно, че всеки един от нас долавя и изразява истината изхождайки от себе си: от своята история и култура, от житейската ситуация и т.н. Това не означава, че истината е променлива и субективна, напротив. Означава, че тя ни се дава винаги и само като път и живот. Сам Исус казва: „Аз съм пътя, истината и живота”. Казано с други думи, истината бидейки едно цяло с любовта, изисква смирение и благоразположение, за да бъде търсена, приета и изразена. Ето защо, е необходимо добре да се уточнят термините, и може би, за де се излезе от задънените улички на едно абсолютно противодействие, да се преосмисли дълбоко въпросът”.

Следва отговорът на Папата на въпроса „дали, с изчезването на човека от земята, ще изчезне също мисълта, способна да мисли за Бог”. „Дори когато свърши човешкият живот на земята – пише Папата – а за християнската вяра, този свят, така както го познаваме, е предназначен да свърши, човек няма да престане да съществува, и по начин който не познаваме, също и вселената създадена с него. Свещеното писание говори за „нови небеса и нова земя” и посочва, че накрая, в мястото към което всички чрез вярата се стремим, Бог ще бъде „всичко във всички”.

Приемете тези размишления, пише Папата на Скалфари, „като временен, но искрен и пълен с вяра отговор на отправената ви от мен покана да извървим една част от пътя заедно”. Вярвайте ми, Църквата въпреки своята мудност, изневери, грешки и грехове, които е извършила и може още да извърши чрез онези, които я съставят, няма друг смисъл и цел, ако не тези да живее и свидетелства Исус: Той, който е пратен от Отца „за да благовести на бедните, да проповядва на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусне на свобода измъчените, и да проповядва благоприятната Господня година" (Лука 4, 18-19).

svt/ rv