Папата: Църквата съществува, за да проповядва Евангелието. До мъченичеството и "без
идеологии"
Както Свети Йоан,
Църквата е призвана да известява Словото Божие до мъченичеството. Това каза Папа Франциск
по време на днешния литургичен празник на Св.Йоан Кръстител. В литургията на Папата,
която отслужи тази сутрин в параклиса на религиозния Дом Санта Марта, съслужиха кард.
Джанфранко Равази и група свещеници в присъствието на сътрудници от Папския съвет
за култура, група служители от Папската комисия за сакрална археология и от Филателния
и Нумизматичен отдел при Ватикана.
В деня, когато Църквата чества раждането
на Свети Иван Кръстител, Папа Франциск започна своята проповед отправяйки пожелания
към всички, които носят името Йоан.(Лк 1,57-66.80) Фигурата на Йоан Кръстител, каза
Папата, не винаги се разбира лесно. „Когато мислим за неговия живот – отбеляза – той
е един пророк”, „човек станал велик, а после завършил като един бедняк”. Кой всъщност
е Йоан? Той сам, каза Папата, го обяснява: „Аз съм гласът в пустинята”, но „той е
гласът без Словото, защото Словото не бе Той, а един Друг”. Ето тогава тайната на
Йоан: „Никога не става господар на Словото”, Йоан „е този, който сочи, който обяснява”.
„Смисълът за живота на Йоан – допълни – е да сочи другия”. Папа Франциск посочи, че
е останал впечатлен от факта, че „Църквата е избрала за празник на Йоан” един периоод,
в който дните са по-дълги през годината, когато „имат повече светлина”. Наистина Йоан
„бе както луната” и когато Исус започва да проповядва, светлината на Йоан „започва
да намалява”. „Глас, не Слово – каза Папата – светлина, но не своя”:
„Йоан
сякаш е никой. Това е призванието на Йоан:дападне ниско.
Когато съзерцаваме живота на този толкова голям и толкова могъщ човек - за когото
всички са варвяли, че той е Месията – съзерцаваме една голяма тайна.
Ние не знаем колко са били последните дни на Йоан. Знаем само, че е бил убит, главата
му положена на един поднос, като голям подарък от една балерина на една прелюбодейка.
Вярвам, че повече от това не може да се отиде. Този е бил краят на Йоан”.
В
затвора, продължи Папата, Йоан е имал съмнения и е изпратил своите ученици да попитат
Исус: „Ти ли си този, или трябва да чакаме някой друг?” Налице е „мракът, болката
на неговия живот”. Дори и това не е било „спестено на Йоан”, каза Папата и допълни:
„фигурата на Йоан ме кара да мисля за Църквата”:
„Църквата съществува,
за да известява, да бъде гласът на едно Слово, на своя жених, който е Словото. Църквата
съществува, за да известява това Слово до мъченичеството. Мъченичество, което е в
ръцете на високомерните, най-надменните на земята. Йоан можеше да стане важен, можеше
да каже нещо за себе си. ‘Но аз никога не мисля’, само
това: сочеше, чуваше се глас, не Словото. Тайната на Йоан. Защо Йоан е светец и никога
не е грешил? Защо никога не е взел истината като своя. Не е искал да става идеолог.
Той е човекът, понизил себе си, за да се чуе Словото. А ние, като Църква, можем да
просим днес благодатта да не се превърнем никога в една идеологизирана Църква…”
Църквата,
допълни, трябва да слуша Словото на Исус и да бъде неговия глас, известявайки я смело.
„Тази – каза – е Църквата без идеологии, без свой живот: Църквата, която е mysterium
lunae, която приема светлина от своя Съпруг и трябва да намалява, за да расте Той”:
„Този
е примерът, който ни предлага днес Йоан, за нас и за Църквата. Една Църква, която
винаги е в служба на Словото. Една Църква, която никога не взима нищо за себе си.
Днес в молитвата поискахме благодатта на радостта, поискахме от Господа да зарадва
тази Църква в нейното служене на Словото, да бъде гласът на това Слово, да проповядва
това Слово. Нека поискаме благодатта да подражаваме на Йоан, без собствени идеи и
без Евангелие, разбирано като собственост, а като само една Църква, която сочи Словото,
до мъченическата смърт. Така да бъде!”